Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 15

Г. Т на Ерика

Отворих рязко очите си и стресната почнах да се оглеждам. Видях, че съм в стаята си и как лъчите на слънцето минаваха през пердетата.
Но как е възможно?
Не бях ли в кухнята?
И кой ден сме днес?
Грабнах телефона си и видях, че сме събота. Успокои се, защото не съм закъсняла за университета. Изведнъж в съзнанието ми изскочи спомена как се порязах и очите на Коу станаха черни. Спомням си как се превърна в най-големият ми кошмар. Знам, че това не беше сън. Защото се порязах и ме заболя. Погледнах към ръката си и видях, че беше превързана. Това е доказателството. Станах от леглото си и влязох в банята. Намокрих си лицето и се върнах в стаята си, и седнах на леглото. Седях около 5 минути визирайки се в пространството и спомняйки си какво стана. След секунди коремът ми ми напомни, че не съм закусвала. Но как да сляза долу без да се засека с него?

След третото упорито ръмжене на стомаха ми се реших, че ще сляза, а ако се засечем ще видя какво да правя.
Отворих бавно вратата, която за мой късмет не скърцаше и бавно излязох в леко осветени коридор. Тръгнах лека по лека и стигнах до стълбището. Тук обаче стълбите леко скърцат. Стъпах на първата и тя издаде този леко стържещ, скърцащ звук. И колкото повече отпусках кракът си на стълбата, толкова повече се разгласяше гласа. Помислих си, че ако бързо сляза долу няма да се чуе толкова много. Бързо започнах да слизам, но не стана това за което си мислех. Вече беше късно, защото слязох и веднага се обърнах да видя дали случайно не е горе.
Нямаше го.
Ух, мога да си отдъхна. Обърнах се, за да тръгна към кухнята вече доволна. Блъсна се в нещо и отстъпиха назад. Той беше срещи мен!( Дошийо) Какво да правя? Без да мисля тръгнах да бягам към вратата, но Коу препречи пътя ми. Ритнах го в пищяла и опитвайки се за втори път да се измъкна се затичах към вратата.
Тъкмо да дръпна бравата, почувствах как гърбът ми се допира до стената. Бях затворила очите си и когато усетих студената стена ги отворих рязко. Ръцете ми бяха над главата хванати от едната ръка на Коу. Коляното му беше между краката ми. Явно така спираше движенията ми.

- Пусни ме! Ти проклет... чудовище!

- Чудовище? Моля те не ме обиждай! - лицето му беше спокойно и нямаше следа от други чувства.

- Защо ме нападна? Нали бяхме приятели и защо очите ти бяха черни...

- Преди да отговоря на въпросите ти ти отговори на моя въпрос! Защо се опита да се промъкнеш?