Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 23

Понеделник(една седмица от както Мика стана демон)

Животът в крайна сметка продължи. Но без Мика бе по-пуст, по-мрачен и безмълвен. Мислех, че ще мога да се справям и без нея, но истината беше, че не можех. Смех се на всяка безумна шега, която чуех, но от вътре се събираше камък от мъка. Взимах си кафе от вкъщи, защото с Мика всяка сутрин пихме кафе от лафката. Ах, как ми липсва. Беше първата която ме защити и първата която, като разбра, че родителите ми са богати ме прие такава каквато съм, а мисля, че беше първата... Добре де, втората която ме заговори като нормален човек и остана с мен. Тайфата от време на време идваше да ме разпитва за Мика и да ме кани на поредното парти. Оф боже тези хора нямат ли си работа? Добре, че беше Коу. Опитваше се да ме разведри съвсем малко и да ме изкара от депресията, в която попаднах. Предлагаше ми да се разхождам, дори се присъедини към сутрешното ми тичане. За момент помислих, че е възможност да съм се влюбила в него, но веднага щом почне да се прави на господин гадняр знам, че няма никаква любов.
Та така беше минала седмицата. Сега беше понеделник и началото на втората седмица без Мика. Тъкмо свършиха лекциите и тръгнах да се прибирам, когато видях един много познат човек. Облегнал се беше на един черен кабриолет и щом видя, че излизам дойде при мен.

- Здравей! Ти си Ерика, нали? Приятелката на Мика?

- Да аз съм! Същата! А ти си...

- Лоренцо Демонтаня! Бях на онова парти преди две седмици!

- А да спомних си! Спомних си, че ти лично се съгласи с онзи Брадли, да спя с Коу!

- Така е, но се съгласих, заради Брадли! Не знаех, че е способен на такава глупост!

- Глупост? Това което той направи на Мика е най-жестокото престъпление!

- Така е! Тя сега как е, къде е?

- Тя е добре, но с родителите и ще се местят в друг град и няма повече да се видя с нея!

- Оу жалко! Та аз дойдох да ти кажа нещо, но се отплеснах от темата! Ам как си утре вечер?

- Как да съм?

- Свободна ли си, заета ли си?

- Всъщност нямам планове!

- Чудесно... тоест... Ъхъм... Тогава би ли излязла с мен?

- Защо?

- Ами каняте на среща!

- Оу до сега никой не ме е канил на среща! Добре! Съгласна съм!