Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 8

- Аз съм твой шеф това е моята къща, а щом си под моя покрив значи ще изпълняваш това което аз кажа! Не си мисли, че ще си тръгнеш! Имаш договор, който те задължава една година да работиш тук, а също така има и клауза която пише, че ще работиш за мен! Затова ще ти кажа още веднъж! Ти си мое притежание и аз ще правя с теб това което си пожелая, цяла година! Сега напусни стаята ми и щом те извикам ще дойдеш! Ясен ли съм?

- Да! - казах леко стреснато и побързах да си тръгна. Затворих вратата след себе си и влязох в стаята си. Сълзите се спускаха като водопад от очите ми. Не мога да повярвам какво се случи...

Бях в шок. Мислих си, че просто ще крещи и блъска, а той ме закова за стената и ме заплаши с договора, в който съм сигурна, че имаше нещо такова, но си мислих, че госпожа Колинс е тази на която ще слугувам. Махнах тези мисли от главата си и реших да си легна, защото вече беше късно, а и трябва да си почина психически. Преоблякох се с тениската си за сън и си легнах. Толкова бях се бях изморила, че след минути се унесох в сън.

 * Сънят*

Бях на една много красива поляна с цветя. Слънцето грееше и правеше пейзажа още по красив. Там се чувствах като у дома си, но по-свободна. След минути картината се промени и се върнах в къщата в стаята си? Чувах някой да ме вика по име, а единственият в къщата освен мен беше Коу. Насочих се към неговата стая и го видях свит на кълбо на земята. Приближих се към него и усетих нещо лошо като енергия, но все пак го докоснах. Той изръмжа като куче и пред мен застана не Коу, а едно чудовище с козина, зъби, нокти и за момент ми заприлича на бясното куче от училище. Около него за секунди се струпаха кървави трупове, а то гледаше мен и скочи да ме изяде....

         *Край на съня* 

Събудих се с писък и застанах в седнало положение. Дишах тежко и докато разбера в тъмнината, че съм в леглото си прокарвах ръката си през косата ми и отмествах кичурите се назад. Когато малко се успокоих се поех дълбоко въздух и си повтарях, че всичко е наред. Реших да си легна да поспя още малко и да забравя за този ужасен сън. Легнах си отново и затворих очите си и отново се унесох в други сънища далечни от този.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>
Вече беше станало 10часа и непрестанното гуркане на коремът ми не ме остави да се наспя. Станах и се облякох в домашни дрехи. Обух си анцуг и маратонки, облякох си тениска с която, може би ще се поизпотя днес. Мислих си, че след като се нахраня ще потичам малко и после ще се заема с уроците си и пералнята, че зарязах дрехите му там. Като сетих за вчера и това, което той каза реших бързо да сляза, да се назакусвам и да изляза преди той да ме извика. Взех си телефона и слушалките и един суичър, че на вън беше леко хладновато.
Слязох долу и се насочих към кухнята. Влязох вътре и си направих сандвич с портокалов сок. Изядох половеният сандвич и излязох да тичам. Навън наистина беше хладновато, затова си облякох суичъра, но без да го закопчавам. Сложих си слушалките в ушите и пуснах от телефона си плейлистата ми за тренировки. Когато музиката зазвуча в ушите ми реших да почна да тичам до колежа и после да намеря центъра за който ми говореше Мика. Почнах да си тичам с нормална скорост, за де не изморя, когато ще се връщам. Докато тичах имах възможност да запомня пътя по-добре. След около 10 минути стигнах до университета и се насочих към центъра. Намерих го в GPS-a и потеглих на там. След около десетина метра стигнах и до центъра и видях, че не бях единствената която тичаше. Имаше много хора със суичъри които тичаха с различни темпа. Реших и аз да потичам, но когато видях, че вече беше станало твърде късно да тичам с тях реших, да попитам някой за по-кратък път до къщата. Видях момиче горе долу на моята възраст, тичаха в моята посока и реших да ги попитам. Забързах се и застанах на тяхното темпо и казах: