Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 36

Толкова много неща правихме! Ходихме до къщата му, където той ползва магия за да оправим! За съжаление когато съм била под контрол на Лоренцо съм звъннала и напуснала против волята си! Но това вече не беше проблем. Коу ме успокои, че щом сме двамата няма да ѝ а проблеми. Уверихме се, че е безопасно и почнахме разходките. Аз му показах всички места, където имах частни къщи, той ми показа неговите! Ходехме на екзотични вечери на всякъде...
Закуска във Франция, обяд в Италия, вечеря в Русия.
Просто не ми се искаше да свършва никога, но уви...
Мина нашата ваканция и трябваше да се връщаме към нашето обучение.
Рано сутринта се върнах в демонския свят вече бях сияеща и преливаща от цветове. Момичетата до обяд ме разпитваха. Понеже те не са били в човешкия свят и всяко нещо там ги вълнуваше. Все повтаряха колко завиждат, но после ми повтаряха колко ми се възхищават.
Почнах да се подготвям за следващия ден с презентацията. Коу ми помогна много и дори и на мен ми стана интересно и момичетата също бяха от помощ. Понеже взех лаптопа на Коу ще си представя всичко на лаптопа. Сложих и лично рисувани снимки от мен, за да открия кой как изглежда... Добре, че съм добра с рисуването. Отне ми 2 часа.
За 3 часа приключих и научих на изуст целия материал. Но едва ли след това ще помня.
Беше късно. Легнах си погледа ми се спря върху яйцето ми, което менеше цветовете си като нощна лампа. Унесох се и заспах мгновенно.

"Празна стая в която седя и се визирам в далечината! Държа яйцето в ръце! То се пропуква и от него пълзи черен дим! Изпускам го и почвам да бягам на вън.
То ме гони!!!
Трябва да бягам?
Изведнъж виждам Коу, който действа като щит, но някой го пронизва в гръб... Кой?
Това съм аз? Гледаща с злоба...
Не какво правя? Не!
- Това е бъдещето ти! Остави го докато не го сториш лично!

- Аз никога не бих! Коу!!! Обичам го! 😭😭😭

- Нееее....

- Ерика! Спокойно! - гласовете на момичетата ме успокоиха... Заогледах се и ги прегърнах, като от учите ми потекоха сълзи.

- Ер-чан! Какво става? Добре ли си? - едва дишах, но бързо се успокоих.

- Сънувах кошмар! Простете, че ви събудих! Просто!

- Странно! Чух, че чистокръвните имат такива неща, а които предсказват! Може да е било предсказание? - присети се Ри-чан. Спомена с смъртта на Коу не е истина.