Усещах как пулсът ми се забързва и как Коу желаеше това което и аз, но не беше редно сякаш да го правим. Прекъснах очния контакт и казах:
- Нека да довършим вечерята която си приготвил става ли?- Оу добре няма проблем! Аз не знам какво ми стана! Не че се опитвах да те насиля, но не можах да се сдържа!
- Няма проблем аз съм виновна до някъде! Та какво си ми приготвил? - станахме един от друг и се насочихме към одеялото с храната. Имаше кошница пълна със сандвичи и бутилка вино. Знаех си, че я е приготвил! До нас имаше два сребърни похлупаци и не се сдържах да ги отворя имаше месо. Беше украсено като в ресторант. Коу разтвори малка масичка на която постави храната.
- Бон Апетит!
- Това е невероятно! Как го направи да изглежда като от изискано заведение!
- Всъщност преди да се запознаем с камиона! Аз работих като готвач в най-изисканото заведение в Кийото! Но напуснах и точно на същия ден едва не те сгази камиона!
- Оу да помня! Но наистина не знаех, че си работил някъде! Мислих, че си вандалствал някъде или си ходил денонощно по прашните пътища!
- Какво? Аз вандализъм? И ходене из прашни пътища? Не не може да си си го мислила!?
- На такъв ми изглеждаше в началото! - изчервих се аз, докато той не спираше да се смее. Почнах да ям без да го гледам, а той на всяка хапка се хилеше като идиот.
- Добре! Спирам повече няма да се смея!
- Надявам се! На мен не ми е смешно!
- Тогава значи не искаш чаша вино за повдигане на настроението?
- Кой каза, че не искам? Я наливай!
- А вълшебната дума?
- Ще те убия ако не спреш!
- Добре и така става! - наля ми от червената течност и ми я предостави пред полу изяденото ми ястие. Аз взех чашата, за да вдигна тост.
- Добре! Нека пием първо за нашето приятелство и за нашата 3 годишнина!
- Миналата година каза същото когато пихме ябълков сок, защото реши да поканиш странните си съквартирантки!
- Ей те не с странни! Просто искаха да дойдат! Е добре тогава за какво да пием!
- Нека пием за бъдещето! Нека това което ни очаква да го посрещнем с отворени обятия!
YOU ARE READING
Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)
FantasyБях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога по...