Част 34

135 8 3
                                    

Усещах как пулсът ми се забързва и как Коу желаеше това което и аз, но не беше редно сякаш да го правим. Прекъснах очния контакт и казах:
- Нека да довършим вечерята която си приготвил става ли?

- Оу добре няма проблем! Аз не знам какво ми стана! Не че се опитвах да те насиля, но не можах да се сдържа!

- Няма проблем аз съм виновна до някъде! Та какво си ми приготвил? - станахме един от друг и се насочихме към одеялото с храната. Имаше кошница пълна със сандвичи и бутилка вино. Знаех си, че я е приготвил! До нас имаше два сребърни похлупаци и не се сдържах да ги отворя имаше месо. Беше украсено като в ресторант. Коу разтвори малка масичка на която постави храната.

- Бон Апетит!

- Това е невероятно! Как го направи да изглежда като от изискано заведение!

- Всъщност преди да се запознаем с камиона! Аз работих като готвач в най-изисканото заведение в Кийото! Но напуснах и точно на същия ден едва не те сгази камиона!

- Оу да помня! Но наистина не знаех, че си работил някъде! Мислих, че си вандалствал някъде или си ходил денонощно по прашните пътища!

- Какво? Аз вандализъм? И ходене из прашни пътища? Не не може да си си го мислила!?

- На такъв ми изглеждаше в началото! - изчервих се аз, докато той не спираше да се смее. Почнах да ям без да го гледам, а той на всяка хапка се хилеше като идиот.

- Добре! Спирам повече няма да се смея!

- Надявам се! На мен не ми е смешно!

- Тогава значи не искаш чаша вино за повдигане на настроението?

- Кой каза, че не искам? Я наливай!

- А вълшебната дума?

- Ще те убия ако не спреш!

- Добре и така става! - наля ми от червената течност и ми я предостави пред полу изяденото ми ястие. Аз взех чашата, за да вдигна тост.

- Добре! Нека пием първо за нашето приятелство и за нашата 3 годишнина!

- Миналата година каза същото когато пихме ябълков сок, защото реши да поканиш странните си съквартирантки!

- Ей те не с странни! Просто искаха да дойдат! Е добре тогава за какво да пием!

- Нека пием за бъдещето! Нека това което ни очаква да го посрещнем с отворени обятия!

Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам) Where stories live. Discover now