Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 10

След 2 месеца

Тези месеци минаха така бързо и неусетно. Като цяло проблемите между мен и Коу вече спряха. Решихме да станем приятели и да се помирим. С госпожа Колинс се чухме по телефона и разбрах, че има много работа и ще се прибере чак след 3 месеца, а до тогава ще получавам заплата си по банков път.
В университета получавах добри оценки и учителите бяха доволни от мен. Най-хубавото нещо беше, че от както с Коу станахме приятели той ме караше до училище всяка сутрин и се прибирахме заедно. За два месеца беше станал малко по-приятна личност. Дори един ден ми позволи да изчистя стаята му. Всеки ден научавах нещо ново за него както той за мен. Но всяка вечер особено през дните в които луната грееш ечувах страни звуци идващи от стаята му и коридора. Помислих си, че къщата е стара и вероятно когато прозорецът му е отворен издава такъв звук от вятъра. Постепенно почнах да не обръщам внимание.

Но един петък, преди поредното пълнолуние, когато вечеряхме и си обсъждахме деня. Аз мих чинии и слушах какво говори той, но без да искам си порязах палеца на ножа, който мих. Намокрих си пръста, за да не попадне пияна в раната, че адски щеше да щипе. В този момент до мен застана Коу и без да обели дума хвана ръката ми почна да оглежда сякаш е нещо много интересно. Той доближи устните си до пръстите ми и облиза кръвта, която се стече от палеца ми. Изведнъж погледа му сякаш се промени. Зениците на очите му се разшириха колкото ириса и заедно с роговицата цялата му очна ябълка стана катранено черна. Това ме уплаши си отдръпнах ръката. Той ме погледна и сякаш не ме позна, защото навъси ядосано вежди. Изглеждаше на зло животно на което са взели храната. Аз отстъпих назад вече уплашена от вида му. Коу издаде нещо като скимтене и се хвана за главата сякаш борейки се със себе си. Отстъпваше назад и се удари във врата и бързо излезе, а аз въпреки страха си реших да го последвам. Той вече беше горе и се чуваше чупенето на предмети. Бързо изтичах горе и влязох в стаята му. Тогава го видях свит на топка на пода. Отидох до него, но  в мига щом го докоснах чух ръмжене на диво животно, а ръмженето беше като на куче. Отдръпнах се и една черно-бяла светлина го обгради и след секунди сърцето ми биеше толкова бързо от страх, а сълзите ми почнаха да се стичат. Не можех да повярвам на мястото на ръмжащия Коу се появи кучето, което сънувах, което уби котенцето ми, Онова бясно куче. Бях замръзнала на място, а кучето почваше да расте с всяка секунда която бях там. Цялата треперих от страх. То се доближи и почна да говори с човешки глас: