Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 22

Сълзите напираха в очите ми. Скоро няма да издържа и ще се разридая като пет годишно. Ужъсът отново ме застигна. Чух гласа на Лоренцо?

- Бъди силна не се предавай!

- Не не ме изоставяй! Само да си посмял! - бях звъняла на бърза помощ.

- Умирам!

- Не недей! Или, или, ще сложа края на живота си още сега...

- Не... не го прави! Аз съм виновен, че се скара с мама и татко! Аз съм виновен, че не те защитих или подкрепих! Аз съм големия ти брада и трябваше да те подкрепя колкото и до където мога! Но аз се провалих...

- Не говори! Скоро линейката ще е тук! Пести силите си...

- Не... Аз... Искам да ти кажа толкова неща, а чак сега осъзнах, че нямам време! Искам след като ме вземе линейката да направиш нещо, за мен!

- Каквото поискаш! Повече няма да бягам, ще уча здраво, ще работя в  музикалния магазин на Симеон и ще ти купя онази конзола! Обещавам ти, че няма да съм неразумна повече!

- Всичко това е една малка част от това което бих поискала от теб! Но сега друго нещо е по-важно! Прибера се у дома! Кажи на родителите ни да дойдат в болницата! В това време влез в стаята ми и намери една много стара книга! Там ще ти обясня всичко! Мислех, че щом станеш достатъчно голяма ще ти кажа всичко!

- Удари те колата твърде силно! И сега бълнуваш...

- Моля те! Така душата ми ще бъде спокойна! - сирените на бърза помощ се чуваха, а той бе издъхнал по пътя към болницата.

Не го послушах и до ден днешен, не влязох и веднъж в стаята му. Нашите разбраха за инцидента от съседите. Обвинявана ме цял живот. Затворих се в себе си, но имах ужасна карма след това...

- Хайде заплачи! - (глас на гоблин или противно създание)

- Кой си ти? Какво си?

- Нима забрави защо си тук? Вие хората сте интересни? С тези чувства, емоции и сълзи... Ох тези сълзи са най-ценното притежание! Искам ги!

- Няма да получиш и една сълза от мен! Вярвам! Вярвам, че ще премина това изпитание! И после сайонара мучачо!

- Оу ти си мислиш, че е толкова лесно? Нима мислиш, че този спомен съм предвидил за сълзите ти? Не! Имаш други! Които знаеш ли не знаеш!