Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 30

Влязохме в града ѝ видяхме, че прилича на голям град като Токио и също толкова претъпкан. Всякакви чудати създания се разхождаха около нас. Хванах Коу под ръка и застанах по-близо до него. Усетил страха ми ме хвана здраво и каза:

- Спокойно! Тук не биха могли да те убият!

- Да това много ми помогна, благодаря!

- Винаги за теб! 😁 Но наистина съм сериозен за това със спокойствието! Тук има демони и същества, които щом усетят страха ти могат бързо да те убият! Мисли, че отиваш в колежа с хора вместо демони! Така няма да те е страх толкова от демоните, колкото от точките!

- Да както казах мерси за успокоението! - пристигнахме пред огромна сграда, която беше толкова голяма, че с години ще се лутам по коридорите. Влязохме и на входа стоеше розов демон с толкова сини очи, че като ме погледна ми се завива свят. Тя изкара свитък и попита:

- Имената ви, вид демон, жилище!? - Коу ме погледна и реших да е пръв той.

- Коу Мартинес Колинс! Демон хибрид! Синия свят! Доктор Нор!

- Добре! Моля подпиши се с кръв тук, тук и тук! - моля? Кръв? А не аз не мога да... Коу ме хвана и по погледа му разбрах, че не е това което си мисля. Сложи палеца си върху сритъка и го отдели! Там беше черно петно! То се разнесе на местата където тя му посочи!

- Госпожице ваш ред е!

- Оу ам! Името ми е Ерика Футаба Ютланд! Не знам какъв демон съм, но дойдох тук, за да разбера! Живея в синия демони свят в домът на Коу при Доктор Нор!

- А! Ясно! Но ти как не знаеш какъв демон си?

- Изгуби паметта си и сега още не си спомня, какъв демон е! - намеси се Коу и спаси положението. Ох аз и моята уста!

- Тогава какъв демон е тя?

- Чистокръвна!

- Оу! Е да се радва няма да е единствената! Моля подпиши се тук, тук и тук! - посочи ми и аз добрижих палеца си до свитъка. Усетих гъдел и махнах палеца си. Вместо черно да излезе, цветът беше жълто-меден. Направо златен. И се раздели до всяко посочено място. Видях, че Коу ми каза да тръгна с него и без колебание го последвах. Жената демон гледаше свитъка ми с учудване. Явно и тя не е вижда подобно нещо! Явно съм една на милион! Та тръгнах след Коу и той се спря пред щанд! Там дребни като джуджета демони раздаваха учебници.