Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)

Част 9

Станах бавно и съблякох суичъра си. Сега трябваше да отида в стаята му, но не мога да се защитя по никакъв начин, защото иначе ще си отида от този свят. Какво да правя? Изведнъж се чу гласа на Коу. Явно ме викаше. Е поне да кажа сбогом на живота си до сега, защото от тук нататък няма да имам живот. Сякаш при тази мисъл целия цвят от кожата и дрехите ми падна и станах едно сиво петно. Излязох от стаята и влязох в неговата. Там сякаш беше малко по-подредено, но сега не беше важно дали стаята е изчистена! Коу беше застанал до мен и почна да ме обикаля, като животно все едно аз съм му плячка. Спря се и каза.

- Сега изкара огромен късмет! Няма да се изкъпеш с мен, а самичка! Но по-лекото наказание което ще ти наложа е тази седмица ще ползваш моята стая, демек ще останеш да спиш тук! Другата стая я ползвай да се преобличаш и учиш! Но в тази стая ще става каквото ти кажа ясно ли е?

- Напълно! - благодаря ти, боже, камък ми падна от сърцето! Седях и го слушах какво още ще каже.

- Добре! Сега вече е обяд върви долу и ми направи пиле с кнедли!

- Ам добре, но няма пиле и кнедли! Трябва да отида до някой маркет, а не знам къде има!

-Трябва ли да върша всичко сам? Добре ще дойда с теб, но ти ще плащаш от заплатата си! Само каквото кажа това ще купиш! Сега щом идваш с мен ще трябва да си по-добре облечена!

- Но ще трябва да се изкъпя!

- Добре! Отивай и побързай ще те чакам долу! - кимнах му и бързо излязох от стаята му и влязох в моята. Но какво му стана? До преди 5 минути щеше да бъде нещо ужасно, а сега ще ходя с него до магазина! Предпочитам да е така! Влязох в банята и за 5 минути бях готова и вече се обличах. Дънкови къси панталонки с черна тениска с надпис " Stay away bad boy". Обух си маратонки сиво-черни, взех си чантата и слязох долу. Коу вече беше там облечен в сива тениска и черни дънки. Сякаш се бяхме уговорили да се облечем така. Той ме видя и се изненада:

- Гледай ти? Ако хората ни видят ще ни помислят, че сме се уговорили! Приличаме на онези лигави двойки които се обличат еднакво!

- Само където ние не сме двойка! Ще тръгваме ли?

- Разбира се! - каза той и си сложи слънчеви очила. Излязохме и се качихме в колата му - черен мустанг. Той запали двигателя и потеглихме. Със слънчевите очила изглеждаше много мистериозен и му отиваха. Ние вече пристигнахме и почнахме да трупаме покупки в количката което Коу види и каже. След два часа пазаруване най-накрая се насочихме към касата където мислех, че ще платя както той ми каза, но той изкара от джоба си огромна пачка пари и каза на касиерката да задържи рестото. Това беше мило от негова страна. Чак забелязах, че има и джентълменска страна. Той видя, че го погледнах старано и той каза: