Денят на игрите
Настъпи момента който очаквах. Ще се изправя срещу по-стари и по-силни демони от мен. Малко ме е страх, но с Коу до мен се чувствам смела. И все още имам вяра, че някъде там са истинските ми родители, някъде там в тълпата може би ще ме познаят, а може би аз тях. Няма значение дали ще спечеля, важно е да ги намеря.
Оф ставам поетична...
Почнах да рсзгрявам всяка чат на тялото си, а Диди кръжи над мен.- Ерика-сама? - прекъсна ме Диди със най-сладкото си гласче.
- Да?
- Знам, че до сега се забавлявахме и бяхме щастливи, но от тук ти ще продължиш без мен!
- Какво? Защо? Къде ще...
- Спокойно! Ще бъда винаги с теб! Тоест в теб!
- Не разбрах? Как по-точно?
- Като се слеем! Виж аз имам само едно призвание! Да живея, за да живееш и ти като демон! Да те пазя! Но най-главното е, че аз съм тази която потиска силите ти! Тук ти може да загинеш, ако не си с пълния си капацитет! За това моя път като дракон свършва тук!
- Тоест ще се слееш с мен за да освободиш печата!
- Да! Но спокойно аз пак ще мога да се материализирам, когато имаш нужда от мен!
- Благодаря ти, Диди! Ти си страхотна и се радвам, че избра мен!
- А аз се радвам, че беше моя господарка! - прегърнахме се и ярка светлина ме обърна като щит. Диди изчезна, а аз се чувствам освободена. Знам, че пак ще се справя, защото Диди е в душата ми.
След секунда усетих нечия прегръдка. Това беше Коу.- Готова ли си?
- Да! Нямам страх благодарение на Диди! А ти?
- Само Киро се страхуваше и му удигурих защита като се слахаме! Върнах си силата!
- Значи и двамата сме свободни до някъде?
- Да!
- Моля всички участници да се явят на сцената! Моля всички участници да се явят на сцената!..
- А ето викат ни! Хайде! - той кимна в съгласие и тръгнахме на там. Минахме през портал който ни даде бойни униформи. Приличах на средновековен рицар, но с по-лека броня и по мен.
Коу беше същински рицар, но шлема не му утива. Той си го махна и метна на някъде.- Какво? Убива ми!
- Нищо не съм казала!
- Дами и господа! Демони от всяка категория и цвят! Добре дошли на игрите на правдата!
ESTÁS LEYENDO
Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)
FantasíaБях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога по...