My Wattpad Boyfriend

2* Art class

-Наистина, това е последният път, в който няма да обърна голямо внимание на закъснението ви.

Госпожа Джен - нашата нова учителка за пореден път ми се ядоса. Беше тук само от седмица, но можех да кажа, че всички я бяха намразили само за този малък период от време. Може би и аз бях в това число, сега като се замислех.

Огледах я бавно. Черна коса, прибрана на кок, дълга черна рокля и тежък грим. Тази жена преподаваше ли или отиваше на погребение? За момент се замислих дали да не я питам дали е участвала в някой от любимите ми страшни филми, но после тази идея бързо изчезна от съзнанието ми. Едно нещо обаче бе сигурно. В момента тя готвеше моето погребение. Успях да си го представя. Бяхме на гробището. Всички плачеха пред снимката ми, а аз седях долу в гроба и се опитвах да си оправя закъсненията. Боже, ами ако наистина това ме чакаше? Ами ако всъщност-

-Госпожице Фиона, бихте ли си седнали на мястото?

-М-моля?

Изгледах я като гръмната. Фиона? Тя да не би току що да ме сравни с жената на Шрек. Фиона, друг път.

Целият клас избухна в смях, прекъсвайки мислите. Аз седях още пред вратата, леко унижена. Не знаех дали това, което учителката ми беше казала бе нарочно или не, но със сигурност успя да ме направи за смях пред всички.

-Да ви приличам на жена, която е станала зелена като мъжа си и си говори с магаре?-изгледах я накриво. Е, нямах приятели, така че може би и едно магаре да ме подкрепеше, пак щеше да ми стане хубаво.

-О, извинявайте, тогава как да ви наричам? - получих тъпа физиономия и формално говорене от нейна страна.

-Емили- отвърнах и сведох глава. Повярвайте, никой на мое място не можеше да я погледне в очите точно сега. Беше плашеща.

-Добре, Емили, ще те помоля да си седнеш на мястото

Аз кимнах доловимо с глава и се запътих към мястото си. Наистина не я харесвах, напротив, сега още повече не я харесвах. Дърта кучка.

-А, и Емили

Тъкмо щях да седна на стола, преди да бъда прекъсната. Сега ли пък какво искаше? Мислех, че достатъчно ме бе изложила за днес.

-Понеже ми отне от времето за преподаване, ще те оставя след часовете

Обърнах се към нея с изненадана физиономия. Не можех да повярвам. Истинска кучка. Сигурно е по- зле и от Реджина Джордж на стари години.

Промърморих едно ,,добре'' и седнах на мястото си до прозореца. Тъкмо щях да забравя за случилото се, преди да усетя някой да ме тупа по гърба.

Въздишах, докато се обърнах. Томас, един от съучениците ми, ми предаде бележка, явно дошла от другата редица. Аз я взех, загледала се в нея отегчено. Разбира се, че знае от кого е. От същия глупак, както винаги.

Отворих я, едва разчитайки ужасния почерк. 

Фиона, харесва ми. Ще го добавя в колекцията си от излагащите ти прякори. А на теб харесва ли ти, Ем?

Запазих самообладание и се обърнах към писателят на тези вдъхновящи писания. 

-Майната ти, Матю- изсъсках.

 Хвърлих ядосан поглед на чернокосия пред себе си, докато той седеше и ми се усмихваше най-самодоволно. Не ми се занимаваше с него, просто не си заслужаваше.

А, да, вие не знаете кой е това, нали? Колкото и да не искам да ви казвам, вие ще разберете по-нататък, така че..

Добре, нека ви го представя. Матю Брукс, най-популярното момче в това училище, или по-точно казано най-лошият ми кошмар. Мразех го. Мислеше си, че може да ми се подиграва безнаказано, но някой ден, щях да му го върна тъпкано. Никой не заслужава да бъде тормозен. Той самият преди не беше хулиган. Чудех се защо ли се бе променил и..ме забрави?

-Та, днес ще рисуваме портрет на свой любим човек, като например баба, майка, баща, приятел - учителката ни даде новата тема.

Изкарах скицника и моливите от чантата си и дадох на въображението ми да работи. Беше ми най- спокойно в часът по рисуване. Това беше най- любимият ми предмет. Действаше ми някак успокояващо и ме караше да забравя за всички глупости, обграждащи ужасния ми живот..

Облегнах се на стола, докато създавах перфектният образ в ума си. Нямах никакво вдъхновение.  Единственото, за което можех да мисля в момента, бе това мое отчаяние. Явно бе минало доста време в размисли, защото звънецът ме изкара от транса, в който бях попаднала. Изправих се, което накара стола ми леко да изкърца и да привлече вниманието на най-омразните хора в училище, чийто подигравки бяха добре забележими. Сетих се обаче, че трябваше да остана малко след часовете заради изявата ми преди малко и въздъхнах, намествайки се обратно на стола.

След като малкото ми наказание мина, прибрах нещата си в чантата и нарамих тежките учебници, същревременно държаща рисунката в ръка, на която така и не обърнах огромно внимание. Сигурно поредната глупост, обхванала въображението ми.

-Уау, Емили, това е нев-

Чух нечий глас, май на злата  Джен, която не успя да довърши изречението си, защото прекъснах огромното й вълнение. Намачках произведението си на топка, хвърляйки го в коша за боклук, преди да напусна стаята по изобразително.