Вървях по безкрайния коридор. Хиляди мисли бяха изпълнили главата ми, но уви без отговор. Мисли за живота и неговия смисъл. Някога замисляли ли сте каква полза има от това нещо? Раждаме се, остаряваме и умираме.
Това може да ви прозвучи като някой депресиран пост от Tumblr, но за жалост е самата истина. И по логиката, по която разсъждавам наистина започвам да заприличвам на депресирано емо, каквото си и бях вътрешно. Антисоциална глупачка, с която всеки намираше причина да създаде спор. Намирах спасение единствено в книгите.
Изкарах телефонът си от джоба на дънките ми и го отключих. Няколко секунди останах загледана в тапета на който бе изписано Haha! You don't know my password! и се изхилих, сигурно по най-глупавия начин, преди да въведа 8 цифрената ми парола. Това не бяха само обикновени цифри, а рождения ден на Хънтър- лошото момче от историята ми. Като стана дума за него, се замислих дали да не вляза в Wattpad.
Тъкмо да натисна оранжевото приложение, преди името на сестра ми да се изпише на екрана. Да, тя имаше iPhone 6 , дори и да беше само на 7, докато аз получих моя за рождения ми ден миналата година.
-Ало
-Емилиииии! - отдръпнах телефона от ухото си и намалих звука.
-Кажи?
-Как си?
Сега ще си кажете ,,Каква хубава сестра има, а само как се отнася с нея"
Да ама не. Виктория бе самият дявол. Тези номера ми бяха познати до болка. Тя нямаше просто така да ми се обади и да ме попита най-грижовно как се чувствам или какво правя -искаше нещо от мен.
-Казвай направо- ядосах се.
Чух кикотенето й в слушалката и се намръщих.
-Купи ми желирани мечета
Ето, видяхте ли? Вече за 4 пъти тази седмица ме молеше за едно й също нещо. И аз глупачката вече един- два пъти й купих и тя си мисли, че не мога да й откажа.
-Ами, нека да помисля - прехапах устната си - не
-Моля теееее - плач.
Докато успее да каже още нещо, аз като най-злата й затворих и блокирах номера й. Подсмихнах се злобно и тъкмо да прибера телефона обратно в джоба ми, преди да се сепна. Щях да влизам в Wattpad. Съвсем забравих.
Въведох паролата и влязох в приложението, където написах
никнейма и паролата си. И тогава се шокирах. Даде ми, че не съществува такова нещо. Изпсувах, докато тропнах с крак по земята. Как бе възможно?
Реших че е бъг и рестартирах няколко пъти телефона, но без успех. Клекнах и се свих на топка. Какво по дяволите?! Реших да пиша на Wattpad за проблема. Седях в училище с часове, докато охраната не ми каза да си тръгвам и сега седях в близкия парк, докато все още се взирах в екрана, очаквайки да получа решение на проблема.
Тъкмо да се откажа, преди устройството в ръката ми да изтананика познатата мелодия за известие. Със скоростта на мълния натиснах съобщението и останах с отворена уста.
-За съжаление не успяхме да открием потребител с този никнейм, проверете отново никнейма, и опитайте по- късно - не успях да прочета последните думи, защото сякаш ми заседнаха като в буца в гърлото и очите ми започнаха да парят..
Нямаше ги. Историята ми я нямаше, феновете ми ги нямаше. Всичко бе изчезнало.
KAMU SEDANG MEMBACA
My Wattpad Boyfriend
Romansa-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
