Седях пред вратата на дамската тоалетна, докато се опитвах да успокоя разтуптялото си до смърт сърце. Имах чувството, че в момента потъвам в собствените си мисли, които като безкраен океан, не мислеха скоро да ме отведат на нечии бряг. Всичко в главата ми бе пълна бъркотия и понякога въобще не се усещах какво върша.
Вдишах от студения въздух, разнасащ се по коридорите, заради настаналото течение и отворих вратата на тоалетната. Надявах се поне този вятър да ме издуха някъде на далеч оттук.
Пристъпих в малкото помещение, ослушвайки периметъра внимателно. Чувствах се като в хорър филм и това бе сцената, в която убиеца щеше да изскочи всеки момент.
-Охо, кого виждат очите ми- сякаш си глътнах сърцето в гърлото. - Как я караш, загубенячке?
Вратата на една от кабинките се отвори, разкривайки лицето на едно от най-популярните момичета в училище. Кейтлин Логан се подпря на една от мивките, докато нанасяше розово червило, тип корал по устните си. Беше се вгледала в отражението си, опитвайки се да бъде внимателна с разноцветния грим, който прикриваше тъмната и до сущ, човечност.
-Какво гледаш? - проговори с пискливия си глас. - ти си тази, която го накара да ме изостави!
Миг по-късно гримът й бавно започва да се разваля, откривайки сладко лице с малки лунички. Това момиче със сигурност бе лудо. Ако бях на нейно място, нямаше да крия такова красиво лице с големи количества продукти за красота
-Ти си виновна! - усетих тона й - ако не съществуваше, той нямаше да ме зареже по този кретенски начин!
-За какво говориш?- попитах я учудена.
Настъпи мълчание, но след броени секунди то веднага бе разрушено.
-За тъпа ли ме мислиш?! - кресна в лицето ми, като стискаше болезнено китката на дясната ми ръка. - как може изобщо да съществува такова изчадие като теб?! Виждам ви всеки ден и ВСЕКИ ДЕН си мълча! Начина, по който те гледа! МАТЮ НИКОГА НЕ МЕ Е ПОГЛЕЖДАЛ ТАКА!
-Причиняваш ми болка - отговорих насреща й.
-Това е нищо, в сравнение с това, което аз съм принудена да чувствам ВСЕКИ ШИБАН ДЕН!
Кейт стискаше дясната ми ръка здраво и аз имах чувството, че всеки момент ще се счупи.
Опитах се да освободя китката си, но без особен успех. След броени опити, реших да се откажа. Нямаше смисъл. Трябваше просто да изтърпя.
-Матю ме мрази- казах - не знам какво си видяла, но между нас няма абсолютно нещо. Той ме изхвърли от сърцето си много отдавна, без да ми даде обяснение. Но аз продължих напред и даже сега мисля, че отново се влюбих.
Очаквах да ме пусне, за да се прибера в час, но бях сгрешила.
-Много ги мразя такива като теб, знаеш ли? - повиши ми тон- истински кучки, но актриси в живота! Това да ти е за урок!
Докато успях да реагирам, тя грабна кофата, с която чистеше чистачката и изля съдържанието й върху мен. Студената вода накара цялото ми тяло да измръзне, а на китката ми се появи синина.
-Така става, когато не знаеш как да се държиш - Кейт се запъти към вратата, но след което замръзна на място и продължи -Ще направя живота ти ад, Емили Грант, само почакай!
****
Гледна точка на ???
-Добре, готов съм.
Изрекох тези думи, преди да вляза в училищната сграда.
A/N
Йеййй! Отново съм тук. Наистина се надявам главата да ви е харесала. Ще качвам един път в седмицата и ще е събота или неделя. Обичам ви ♡_♡
YOU ARE READING
My Wattpad Boyfriend
Romance-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
