My Wattpad Boyfriend

14* A date

-Направи ми услуга

-И каква е тя?

-Целуни ме
                   
                        *****

-Какво беше това ,,Целуни ме красавецо преди малко?

Закашлях се проницателно пред думите на Брандън.

-Първо, нямах наистина това в предвид, исках просто да подразня ,,някои" хора. Второ, не съм го казала по този начин, май се замечта, а?

Сините му ириси бяха запечатали вниманието си върху мен, а усмивката, която се бе оформила на устните му точно този момент, ми напомни на някого. Момчето, с което подържах верно приятелство години наред, преди да се оказа зарязана на пътя като улично куче без дом.

Матю ме погледна. Лицето му излъчваше гняв и веждите му мигновено се намръщиха. Все още провеждащ боя си с Хънтър, той погледна злобно, преди да ме подмине като гръм от ясно небе.

Хънтър седеше с отворена уста. Но вместо да си тръгне, той ме дръпна за ръката, преди да успея да пророня и дума.

-Къде отиваш, скъпи?

И ако това не бе известната Кейт. Просто чудесно. Днес нямаше как да не стане по зле.

-Не те засяга - отвърна той.

Кейт изглежда не очакваше да получи такъв отговор. Смях излезе от устата ми, докато гледах кофти лицето на събеседничката си.

-Не виждам никакъв прогрес в отмъщението ти.

*****

-Къде ме водиш?

Хънтър държеше ръката ми вече цели 3-минути. Това ме караше да се чувствам... Не знам, не знам как да го нарека. Просто това чувство.. Сякаш хиляди пеперуди кръжаха из стомаха ми.

-Не е ли очевидно - помислих. - Влюбена съм.

Намирахме се в един красив парк. Парк, в който прекарвах повечето от времето си през лятната ваканция. Седях винаги на една й съща пейка, тази с най-прекрасното дърво над нея и спираща дъха гледка.

-Пристигнахме

Пред очите ми се разкри сигурно най-хубавото нещо на света. Намирахме се пред зелена живописна поляна, която лъчите на слънцето обгряваха и правеха още по-красива. На тревата имаше постелена покривка, а върху нея цяла трапеза. Това бе най-сладкото нещо, което ми се бе случвало някога.

-Разполагай се, храната ще истине - Хънтър ми се усмихна. Имаше такава лъчезарна усмивка, сякаш се взирах в ангел.

Седнах по турски на тревата. Бяхме точно един срещу друг. А угощението изглеждаше страхотно. Имаше чийзкейк, пържени картофи, кока кола и варено пиле. Пикник мечта!

-Надявам се ти харесва - каза ми той.

-Не ми харесва - той ме погледна изненадан - обожавам го! Толкова е перфектно, не мога да повярвам, че си направил всичко това само за мен.

И пак тази усмивка. Красиви бели зъби и меки устни.. Не, не! Ама това да не би да бе среща. Среща. При тази дума сякаш цялата се изчервих вътрешно.

-Кола? - Хънтър ме попита.

Момчето взе двете кенчета Кока кола и ми подаде едното.

-Благодаря - отговорих, поемайки газираната напитка от ръката му.

Отворих кенчето и отпих от съдържанието му. След това го оставих на земята, като си взех един пържен картоф и го загризках замислено. Наистина ли това беше среща?

-Та - закашля се той.

-М?

-Какво беше това преди малко?

-Кое?

-Това с прегръдката, знаеш - отговори и аз замалко да се задавя с картофа, който същевременно дъвчех в устата си - с онзи новия.

Това ме накара да се почувствам гадно. Той въобще не бе отразил Кейт, а аз се лепях на Брандън като пчела за кошер.

-Просто поздрав като за добре дошъл! - какво по дяволите казах току що?! - защо?  Да не би случайно да ревнуваш?

-Случайно да?

О БОЖЕ
  3

  2

  1

ИЗЧЕРВИХ СЕ! О, не!

-Добре ли си? - попита.

-Р-разбира се - да не би току що да заекнах?!

                           *****

Емили се беше нахранила и сънят веднагически я осени. Спеше от 15 минути, а аз все още не можех да й се наситя. Физиономията, която правеше като спи бе толкова сладка. Жалко, че това е последният път, в който ще мога да я видя..