-Как е възможно изобщо това?
Бях изпълнена с въпроси, на които отчаяно се опитвах да намеря отговори. Седях на земята в училищната тоалетна, заедно с Джазмин пред себе си, която започваше да се изморява от купищата думи, които бяха излезли от устата й.
-Мисля, че вече си разбрала, че не аз бях първата, която историята ти магически е довела до тук - закашля се Джазмин - Първо дойде той, Хънтър Майърс, нали?
-Откъде зн-
-Просто знам - прекъсна ме. - сега сигурно и онзи си е довлякъл задника дотук.
-Онзи? - почесах се зад врата - Кой е ,,Онзи"?
-Новото момче - Джазмин отговори на въпроса ми с такава лекота, сякаш въобще не се бе замислила. - Брандън.
-Имаш предвид Брандън Ууд?
-Самият той- отбеляза - знаех си, че ще се досетиш. Че как да не го направиш, все пак ти си тази, която създаде онова нахално момченце с глупаво чувство за хумор.
-Това комплимент ли трябваше да бъде?
-Може би? - изказа мнението си къдрокосата.
-Както и да е- смених темата набързо, чувствайки се леко неловко. - въпросът е защо сте тук?
-Ти ни повика, Емили
Думите й ме накараха да потъна дълбоко в собствените си мисли. Там бе работата обаче, че нямах спомен да съм викала когото и да е..
-Не съм, в грешка си - изтърсих това набързо, като се изправих на краката си.
-Не си ли спомняш? - Джазмин ме спря - всеки ден си мърмореше под нос колко много искаш да си героиня от книга и Хънтър да стане реален.. Желанието ти ни доведе тук. И когато вече нямаш нужда от нас, ние ще сме принудени да си тръгнем.
*****
След това, което Джазмин ми каза, се чувствах объркана. Да не пропуснем и факта, че косата ми все още бе мокра. Косата ми ли? По скоро цялото ми тяло бе подгизнало. И то заради някаква кифла! И с това имам предвид Кейт. Но тя не винаги бе лоша. Преди бяхме приятелки.
Запознахме се, когато тя омекоти падането ми в 9 клас. Тогава си мислех, че не бе добра идея да върша глупавите предизвикателства на учениците си, но знаете как сме ние малките. Въобще не се замисляме, а просто действаме.
Запътих се към класната стая, като се опитвах да запазя спокойствие. Помислих си как се прибирам вкъщи и си удрям един успокояващ душ, след който забравям за купищата действия, за които не знаех, че ще ме обсипят точно в този момент.
Намирах се пред вратата на така познатата ми класна стая. Мокрите ми пръсти докоснаха дръжката и само с две стъпки усетих цялата атмосфера да се променя пред очите ми.
Взирах се в зелена тениска на райета, принадлежаща на моят ,,Дон Жуан", който бе притиснат от.. чакай.. Това не бе ли Матю?! Ах, този.. Не мога да опиша извращението си с думи.
-Емили, най-накрая!
Тъкмо щях да се намеся в състоящият се спор, преди на рамото ми да бе положена една сравнително мъжествена ръка, и глас да прекъсне бъдещите ми премисления. Нямах абсолютно никакво време да реагирам, защото някой уви ръцете си около врата ми в гръб и ме обгърна в прегръдка.
-Мокра си до кости - кълна се, ако този ненормален не ме пуснеше до няколко секунди просто нямаше да отговарям за действията - по дяволите, дрехите ми са съсипани!
Обърнах се въпросително към фигурата. Пред себе си намерих високо момче със светло кафява коса и синьо-зелени очи, облечен като поредният сваляч.
-Нека позная - сложих замислено ръка на брадичката си- Брандън?
-Ъ..- неловка тишина- да, такова красиво лице лесно се запомня
-Разбира се- промърморих като поредното разглезено девойче, докато го подминах.
Оставила Брандън без думи, се запътих към моят покровител и онзи нехранимайко. Този път обаче Хънтър управляваше играта. Сега Матю седеше на земята, като едновременно с това се опитваше да държи и разкървавеният си досущ нос. Хънтър имаше лека синина на окото, което някакси ме накара да се почувствам зле. Тръгнах към него, забравяйки че съм седяла мокра в продължение на 1 час и половина.
-Добре ли с-
-Скъпи, наред ли е всичко?
Замръзнах на мястото си. Беше Кейт. Кейт която сега не плачеше, оплаквайки неволите си, а Кейт, която със злобна усмивка оглеждаше лицето на момчето, което харесвах.
-Имаш нещо на устната си
Целувка.. тя го целуна! Е, вече чашата преля. Не очаквайте да се разрева, защото нямаше да го направя. Запътих се към Брандън и го прегърнах, като прошепнах в ухото му:
-Направи ми услуга
-И каква е тя?
-Целуни ме
A/N
;) ;) Мале, много съм лоша..
VOUS LISEZ
My Wattpad Boyfriend
Roman d'amour-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
