Беше 8:45 сутринта. Както винаги бях в моето скучно училище и прекарвах свободното си време в играене на някаква скучна игра. От както кракът ми бе стъпил в така познатата ми до болка класна стая, бях забелязала, че мястото, на което обикновено седеше Хънтър, беше празно, а сладките, които чаках да се изпекат в 22:00 снощи вече започваха да се задушават в чантата ми.
След дълго играене на Cut the Rope ми писна и замених това занимание с гледане през прозореца. Стъклото беше влажно, а картината извън него не се виждаше особено. Днес ми бе ужасно скучно без Хънтър, който да ме разсмива и да ме топли в прегръдките си. Не помнех кога се бях сближила с него толкова много, че да си правя такива изводи, но явно бе минал достатъчен период от време, за да се случи.
-Хей, Емили, добро утро- една ръка докосна рамото ми и аз се отървах от сегашните си деяния.
-Хей, Джаз - казах приветливо на момичето пред себе си, докато тя наместваше чантата си на чина зад мен.
Джазмин също ми бе станала добра приятелка. Това се водеше само от седмица, но поне бе искрена с мен за разлика от някои хора.
-Искам да те питам - подхванах въпроса си към нея - да си виждала Хънтър?
При изричането на името му сякаш лицето й замря. Да не би да знаеше нещо, което аз не?
-Аз.. - отговори - Той.. той си тръгна
-Как така? - очите ми се разшириха от изненада - Добре ли е, да не е болен?
-Не, не. Той си тръгна..
-Как така си е тръгнал, Джазмин?! - извиках като умопобъркала се - искам да ми обясниш, моля те
-Той си тръгна, защото ти нямаш повече нужда от него, нали ти казах? - отвърна- преди бе самотна, тъжна и животът ти се виждаше безмислен. Но той дойде и сякаш всичко изчезна, нали? Тревогите, сълзите.
-Това не е вярно- сълзи започнаха да се стичат от очите ми. - Не всичко е изчезнало.
Не знаех какво чувствах в момента. Гняв? Тъга?
-Болката в сърцето ми не може да изчезне - проплаках.
*****
-Съжалявам, Кейт, аз-
-Не искам да те слушам - разплака се - ти ме излъга без да ти мигне окото. Но всъщност една част в мен наистина не вярваше, че арогантното ми бивше гадже ще се притече на помощ. Беше прекалено хубаво за да е истина.
-Слушай, аз наистина не исках-
-Да не водим повече този безмислен, разговор - отвърна, докато хлипаше - все пак ти благодаря, че си се погрижил за мен.
Подаде ми якето и ми обърна гръб. Така след броени секунди влезе в болницата и напълно се изгуби от погледа ми..
YOU ARE READING
My Wattpad Boyfriend
Romance-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
