My Wattpad Boyfriend

7* Am I that easy?

-Подиграваш ми се, нали? - думите започнаха немислимо да излизат от устата ми, като водопад, който нямаше намерение да спре скоро-  Толкова ли е смешно? Защото на мен изобщо не ми е забавно!

Огледах го за последно, преди да му обърна гръб. Завървях по алеята. Докато се усетя се бях удавила в собствените си сълзи. И аз не знаех защо. Но просто понякога ми идваше да си поплача дълго и мълчаливо, без който и да е. Мразех да плача пред други, защото се чувствах слаба.

-Спри на място!
Но аз продължавах да тичам, без да го слушам. Омръзна ми от тези глупости и от този начин на живот. Само този новият ми липсваше. Поредният, който да се подиграе с чувствата ми. Защото си нямаше друга работа.

                               ****

Прибрах се вкъщи отдавна. Сега учех по английски и се давех в собствените си сълзи.  Откакто пристигнах у дома само това правех.

Записах поредното изречение, игнорирайки чукането по вратата, което по-късно се превърна в изскърцване.

Насочих погледа си към дъното на стаята. Пред вратата седеше Вики, застанала сигурно в най-сериозната поза, в която някога я бях виждала.
-Како, защо плачеш?

Русокосата ми сладка сестра седна на леглото до мен и впи сините си очи в моите. Усмихнах й се, докато бършех сълзите от лицето си. Мама както винаги й бе направила красива плитка, която откриваше сладкото й личице, изпълнено с лунички.

-Не плача - не исках да тревожа малката си сестра. - просто ми се насълзиха очите.

Тя ме изгледа въпросително и след няколко секунди кимна.

-Стана късно - посочих часовника на телефона ми. - Време е да си лягаш.

-Не и докато не ми кажеш защо си плакала.

-Боже - помислих си. - наистина нямаше друга като сестра ми.

-Мисля, че се досетих - усмихна се Виктория - Момче?

Останах със зейнала уста. Това наистина бе едно доста умно дете.

-Мне - поклатих отрицателно глава, опитвайки се да не се издам.

Малката ми сестра ме погледна и след няколко секунди видях онази нейна остроумна усмивка. По дяволите..
-Вижда се,  когато лъжеш! - потърка очи. - Е, казвай. Красив ли е?

-Въобще няма такова нещо. - изхилих се глуповато -Откъде ти хрумна?

-Просто знам - е, признавам си, това бе сладко.

Да й кажех ли? Или да не й кажех? Хмм, тя бе дете. Не исках да я занимавам с моите глупости.
-Добре..- пригладих леко косата си. 

- Ами.. помниш ли историята ми в Wattpad?

-Тази с онзи батко и онази какичка?

-Същата - кимнах в съгласие. - Та този батко оживя.. И днес дойде в нашето училище и.. МЕ ЦЕЛУНА.
Тя остана със зейнала уста и след точно 4 секунди смях озари стаята.

-Я виж ти. Някой още не си е легнал.

Вратата на спалнята изкърца. Бе просто майка ни, която явно бе чула смеха на малката ми сестра.
-Оо, стига де! Тъкмо Емили ми разказваше как е срещнала някакъв батко и..

-И МУ Е ПОМОГНАЛА С ДОМАШНОТО

Бях на ръба. Ах, това малко подобие на плямпало. Ще ме изкаже на първият срещнат!

-Боже, кога стана толкова късно?

Избутах малката Вики и обърканата ми майка през вратата, заключвайки веднагически след тях. Подпрях се на вратата, докато дишах тежко.

-Бях на косъм

                              ****

|Лос Анджелис, Калифорния 6:50 am|

Седях на леглото с лаптопа в ръце, докато отпивах от бутилката фреш.  Започнах да натискам клавишите безразборно.

Аз: Ем, здравей! Не сме се чували отдавна, как я караш приятелко?

Аз: Тук ли си?

Аз: Ехооо 😒

Аз: Умря ли?

Аз: Добре, така или иначе ще видиш съобщението.

Аз: Познай какво?

Аз:Продадох къшата си и..

Аз: СИ КУПИХ АПАРТАМЕНТ ВЪВ ФИЛАДЕЛФИЯ! НАЙ- НАКРАЯ ЩЕ МОЖЕМ ДА СЕ ВИДИМ!!!!! 😀😜😜😘