Не можех да повярвам! Какво изобщо си бях помислила?! Заспах за 1 час, а когато се събудих, осъзнах, че съм съвсем сама с тези старци и деца.
-Виждам, че си се събудила
Сърцето ми подскочи и се обърнах изненадано.
-Изкара ми акъла - отговорих.
Той само ми се изхили и се настани на тревата. Изгряващото над поляната слънце го правеше да изглежда като бог, в сравнение с мен.
-Та - опитах се да завържа разговор - къде беше?
Той замлъкна. Сега го хванах неподготвен.
-Станах преди теб, затова отидох да се поразтъпча
-Аха - промърморих, докато изтупвах дънките си от боклуците, насъбрали се по тях. - Това го кажи на Брандън.
Момчето ме погледна с почуда за момент, а след това устните му се оформиха в усмивка.
-Ем, трябва да ти кажа нещо
-Сладолед!
Не обърнах внимание на думите му, защото забелязах един камион за сладолед.
-Да си вземем!
Задърпах го към автомобила забързано. Когато стигнахме, си взех шоколадов сладолед, а той ванилов.
Разхождахме се, в близост до пикника ни, като се бяхме хванали за ръце. Аз си мислех, че това бе най-уникалната среща, на която съм била някога. Всичко бе невероятно и за мен това беше един сладък жест.
-Ем - обърнах се към него - трябва да ти кажа нещо, което не мисля, че ще ти се хареса особено.
-Тогава не го прави сега
-Не мога...аз..
Какво се опитваше да ми каже толкова ожесточено? Късаше ли с мен? Дори не бяхме заедно от толкова дълго време?!
-Късаш ли с мен? - попитах.
-Какво?! Не, аз..
Сълзи се оформиха по очите ми. Знаех си. За какво на някой ще му трябва такава загубенячка като мен. Досадна, глупава, наивна.. Матю ме заряза по същите причини. Защо изобщо се чудех през всичките тези години каква е причината. Тя е стояла точно под носа ми, а аз глупачката дори не си направих труда да я забележа.
-Аз трябва да си тръгна..
-Тогава си тръгни! Остави ме намира!
Не знаех, че щях да съжалявам по-късно за тези думи, а просто ги изрекох през гнева си.
****
Гледна точка на Кейт
-Добро утро
Отворих очи и погледнах лицето, което се бе надвесило над мен. Усещах дъха на непознатия върху врата си и сякаш цялата се изчервих вътрешно.
-Ъм - закашлях се, за да докажа, че ситуацията е достатъчно неловка - би ли се отдръпнал от мен.
Той мигна объркано няколко пъти, промърмори набързо едно ,,Извинявай" и се изправи, колкото да не се докосват носовете ни. Аз объркано погледнах ръцете си и видях банките кръв, вливащи се във вените ми. О, боже.
-Къде е Матю?
Матю ме бе докарал дотук. Бях сигурна в това, защото той дойде да ме вземе от училище и бе досущ разтревожен за мен онази нощ.
-Ами, той е навън, защото му прилоша.. - отговори непознатият набързо.
Веднага се изправих при последната дума. Прилошало му е?
-Добре ли е сега..- казах. - трябва да го видя незабавно!
-Н-не, н-не може.. - изхили се, като започна да заеква.
Имаше нещо странно в усмивката му, което не ми харесваше.
-Как така не може?! - изненадах се, обувайки обувките си набързо от земята.
Взех си якето от закачалката и тръгнах да излизам, но силна болка прободе дясната ми ръка. По дяволите! Съвсем забравих, че съм вързана за това място с тези системи.
-Хей, хей, не мисли да ходиш никъде в това състояние - момчето ме хвана леко за рамото.
-А ти си?
-Казвам се Брандън и съм приятел на Матю - каза. - а сега ако ме извиниш, ще отида да го намеря и да ти го доведа
-Би било добре - засмях се.
Гледна точка на Брандън
Не знаех изобщо защо изръсих така набързо, че този Матю е някъде извън болницата, като сигурно сега си излежава мързеливият задник у тях и се чуди какво да прави с живота си.
-В какво, по дяволите, се забърках?
أنت تقرأ
My Wattpad Boyfriend
عاطفية-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
