My Wattpad Boyfriend

10* Kiss me

-Hello, it's me. I was wondering if after all this years you'd like to meet. To go over ev-

-Спри, спри, спри!

-Какво?

-Сериозно? - погледнах го наопаки. - реши да ми изпееш песен на Адел и да ми дадеш телефонния си номер, за да участваш в раследването на г-н ,,Непознат"?

-Мхм
Забих поглед в тетрадката си по геометрия, опитвайки се да назубря урока и да остана съвсем сериозна. Но явно не ми се бе получило, защото смеха ми изпълни цялата класна стая.

-Пгахахахаха.. по тъпа идея не успя ли да измислиш, Уатпад?
Ако можехте да ме видите сега. Само как сладко се кисках с Хънтър, доволна от прякора, който току що му измъдрих.

-Пгахаха.. по тъпа идея не успя ли да измислиш, Е.М? - тръпчинките на Хънтър оформиха усмивка.

- Значи така, а? - ядосах се.

Реших да направя нещо. Нещо, което съвсем щеше да го изкара извън релси.

Преметнах косата си за по-секси ефект и се приближих бавно към него. Сега щеше да си го получи.
Усмихнах му се мазно. Лицата ни бяха на сантиметри и мириса му изпълваше всяка част от сетивата ми.

Я, ама какви ги говоря? Това трябва да са неговите мисли в момента!

-Какво си мислиш, че правиш? - повдигна едната си вежда въпросително.

Замислих се за момент? Какво правех наистина?

Бяхме в толкова странна поза. Аз се намирах в скута му, и лицето му бе абсолютно срещу моето. И всички погледи в класната стая бяха насочени към нас. Дори този на Матю..който изглеждаше.. някакси.. ядосано?

-Какво по- не успях да довърша.

Усетих го. Отново това чувство. Сърцето ми. Сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Не можех да движа тялото си. Пак се случи това.

-Горчиво! Горчиво! Ухуу! - извика някой идиот от задните чинове, последван от други хора.

-Осъзнай се, Емили! - умът ми започна да води бунт със сърцето ми.

А Хънтър? Той сякаш се наслаждаваше на всеки момент. Е, не че аз не го правех.. чакай? К-А-К-В-О?!

-Стига вече, затворете си плювалниците, да не ви ги затворя аз! - изкрещя Матю, карайки във всеки ъгъл на стаята да настъпи тишина.

Изправих се от скута на Хънтър, докато се опитвах да предотвратя зачервяването на бузите си. Погледнах към вратата. Бинго!

-Къде отиваш?

Тъкмо успях да събера сили, за да изляза от този ад, преди да бъда замръзнала на място.

-До тоалетната, например? -  отговорих на въпроса му с въпрос.

Хънтър кимна. Аз завървях с бърза крачка към вратата, колкото да не се изложа. Лошото обаче бе едно. Той ме наблюдаваше. И аз наистина потвърдих това, защото когато се обърнах, погледът му веднага се срещна с моя. Колко налудничаво само.

******
Гледна точка на Хънтър:

Седях на стола си, докато я гледах как изчезва от погледа ми. Личеше си, че бе засрамена.

-Ей

Вдигнах погледа си нагоре. Две ръце се бяха подпряли на чина ми, заклещвайки ме на място. Имах си компания.

-Какво? - изхилих се - автограф ли искаш?

-Слушай ме внимателно - трясна юмрука си в чина - ако още веднъж те видя до Емили, ще те пратя в спешното.

Погледнах го въпросително, докато се прозях изморено. Днес не си доспах много.

-Извинявай, не разбрах, но кой си ти? - изправих се от стола си.
Това момче си играеше със огъня.

-Аз съм.. - започна да говори, но след това замлъкна.

Знаех си, че нямаше обяснение, за да ме заплашва. Та кой беше той? Някакво момченце, което ми лазеше по нервите.

-Аз съм гаджето й

A/N
Та да! Ето я моята изненада за вас! Надявам се да ви харесва! Обичам ви ♡=♡