15* I want you here..with me

1.2K 136 19
                                    

-Не мислеше ли, че трябваше първо да й кажеш?

-И ако го направех, щеше ли да  промени нещо? Истината само щеше я нарани

-Това, че не й каза ще я нарани още повече

-Джазмин, знаеш, че не мога да остана още дълго. Тя вече няма нужда от мен..

-Напротив, има

   
                             ****

Слънчевата светлина навлезе в очите ми. Раздразнено ги покрих с едната си ръка, като се опитвах да дойда на себе си. Кафявата ми коса сега бе разрошена, а позата ми на спящо дете казваше още повече за моя милост.

-Хънтър..

Изправих се бавно от меката зелена трева, като огледах с поглед всичко около себе си. Една стара жена разхождаше кучето си мопс на една пътечка, имаше множество деца, които си играеха на детската площадка. Но нямаше и следа от висок младеж в края 18-тте си години. Което ме накара да си задам въпрос, от който сякаш сърцето ми щеше да се пръсне. Това сън ли бе?

***

Гледна точка на Брандън

Съзерцавах светлият, боядисан в жълта боя, таван, вече три минути, докато очите не ме заболяха да гледам и проснах главата си на чина. Студената повърхност на дървото накара зъбите на затракат, което не бе много хубаво, особено когато исках да запазя имиджа си на готино момче.

Беше минал сигурно един час, докато лежах на ученическия чин. Погледнах часовника в центъра на класната стая. Точно 5:00 pm

Станах от тесният стол, като се опитвах да запазя готината стойка. Запътих се с бавни крачки към вратата. Излязох от класната стая. Беше тъмно и зловещо, а аз имах страх точно от това. И най-вече бе тихо. Но това не трая дълго.

-Не ставам за нищо!

Тръпки ме побиха, когато чух момичешки глас. До ушите ми достигнаха доста ридания. А аз мразех да слушам хората да плачат. Напомняха ми на самият мен, слаб отвътре, силен отвън.

-Мразя се..

Слушах най-различни самоунижавания, преди да ми писне и да тръгна към мястото, откъде се чуваха изблиците на гняв. Докато краката ми се движеха, умът ми въобще не мислеше. Макар че нямаше никого в училище вече един час, аз се унесох в страната на сънищата и проспах половината часове, защото сутринта не ми стигна времето затова.

My Wattpad Boyfriend Onde histórias criam vida. Descubra agora