Погледнах за пореден път чата, докато отегчено довършвах последната капка от портокаловия фреш. Съобщението ми остана незабелязано вече от 15 минути. С въздишка затворих лаптопа и го оставих внимателно на стола. Прокарах пръсти през косата си, прозявайки се сънено. Пак седях до късно вчера, поради простата причина, че гледането на екшън филми до 23:30 p.m ми стана хоби.
Запътих се към банята весела походка. Все пак днес бе специален ден. Щях от утре да стана официален обитател на Филаделфия! Макар че да си призная щяха да ми липсват мацките и партитата до съмване в моята приятна слънчева Калифорния.
Вече се намирах в банята, където босите ми крака обикаляха ледените плочки заинтригувано. След секунда, две умрях от студ, съвсем забравяйки за факта, че съм само по тениска и боксерки.
-Мамка му! - зъбите ми затракаха, от хладнината, изпълнила тялото ми.
Захвърлих боксерките и червената си тениска в коша за пране, същевременно влизайки в душ кабината. Включих водата и предпазливо я настроих както аз обичам. Мина се време, докато успея да я докарам до нормалната за мен топлина. Най-накрая ударих джакпота и оставих топлата вода да обгърне тялото ми. Започнах да сапунисвам гърба и плочките си. Ах, как си ги обичах.
След 15 минути най-много бях готов. Излязох от под душа, спирайки водата след себе си. Обух чехли за баня, увивайки кърпа около кръста си и се намерих пред огледалото. Изкарах от шкафа над мивката паста и четка, за да се погрижа за диамантената си усмивка, както аз я наричам. Да ви спестя фактите. Когато бях готов влязох в дневната, където телефонно обаждане развали изцяло спокойствието ми. Запътих се към пиукането и вдигнах раздразнено слушалката, без да ми пука особено кой е.
-Ало
-Ало, здравейте. - женски глас прозвуча в ушите ми. - с Брандън Ууд ли разговарям?
-Същия - промърморих под нос. - с какво мога да съм ви полезен?
-Аз съм секретарката на баща ви- отговори. -Та, г-н Ууд искаше да ви уведомя, че кредитните ви карти ще бъдат спрени за кратък период от време.
-Кучи син! - запсувах на ум. - ето затова не можех да си купя дезодорант и риза днес!
-Каза да ви предам също, че ако се откажете да работите във компанията му в Париж, да не го търсите и смятате за баща.
Затръшнах ядосано телефона в някой ъгъл на стаята, докато се опитвах да осмисля чутото току що.
-Така ще играем значи - втурнах се да прибирам дрехите си в куфара. - добре, нека да играем.
CZYTASZ
My Wattpad Boyfriend
Romans-Т-ти не може да си истински..! -Аз съм си, от плът и кръв -Но ти си герой от книга! Емили е просто обикновена тийнейджърка с доста развинтено въображение. В училище е просто ,,онова момиче Емили", но никой всъщност не знае, че зад този прякор се к...
