My Wattpad Boyfriend

12* My new Bestie

-Име?

-Брандън

-Фамилия?

-Самюелс Ууд

Намирах се в директорския кабинет, където се опитвах да оправя документите за пребиваването си в гимназия ,,Уестън".

-Добре, Брандън, ето ти програмата. Стаята ти е 12а и се намира малко по-надолу по коридора. Ще те заведа.

Жената ми подаде лист, на който беше изобразен всеки предмет, който се преподаваше тук и се изправи от кафевия си кожен стол.

-Последвай ме

Станах от некомфортния мини диван, от който гърбът ми се бе схванал и заприпках след дамата. Заедно напуснахме директорския кабинет, от който да кажем, че ми се доповръща, поради миризмата на гаден парфюм.

Движехме се по дългия коридор, докато не се спряхме на една не толкова различаваща се от другите оранжеви врати, на която блондинката положи ръката си и си позволи да почука. Аз седях зад нея, сякаш съм първолак, който не знае в каква среда се намира.

-Влез - чу се глас, съпроводен от още от другата страна на вратата.

Директорката ме подкани с поглед и пръстите й обхванаха дръжката на вратата, която се отвори пред нас. Гледката, която се разкри пред мен не ми направи кой знае, какво впечетление. Просто няколко чинове, заедно с бюро в едно помещение, не бях ли прав?

-Извинете, че прекъсвам предстоящия ви час, деца, но мисля, че трябва да ви представя новия ви ученик. - рече директорката и ме погледна. - влез и се представи, ако обичаш.

Аз кимнах и пристъпих в средно-голямата стая. Застанах на подиума и вдигнах главата си гордо.

-Името ми е Брандън Ууд, на 18 съм и съм от Ню Йорк. - отговорих с най-фалшивата усмивка, която някога се е налагало да правя през живота си. - дано се сприятелим.

Леко ме обхвана притеснение в предположение, че на никой не му направи впечатление какво бях казал току що, но то бързо се изпари, защото пляскане и подсвиркване от задните чинове, бе последвано от много други.

След броени секунди всички ме заобиколиха със сумати въпроси от сорта на ,,Как си?", ,,Какво обичаш да правиш?", ,,Имаш ли си приятелка" и тем подобни. Не бях заинтересован ни най-малко от тях, защото вниманието ми веднага бе обърнато към двама типове, който се гледаха, сякаш ще се разкъсат като диви животни всеки момент. О, единият го познавам.

-Как я караш, Майърс?- помахах на приятелчето си - радвам се да те видя тук.
                              *****

Намирах се в една от кабинките, седнала върху капака на тоалетната. Цялото ми тяло трепереше от студ и ми идеше да заплача с цяло гърло.

Кейт си тръгна преди 5 минути, и аз като най-голямата глупачка,  циврех тихичко, колкото никой да не ме чуе. Може би тя наистина бе права за мен.

-Има ли някой?- чух нечий глас.
Замлъкнах, като подпрях двата си крака на вратата. Избърсах сълзите от лицето си и замълчах. Така поне нямаше да си докарам още проблеми.

-Знам, че си там

Въздишах и отворих вратата  на кабинката. Пред себе си забелязах тъмнокожо момиче с черна къдрава коса, която доста добре подчертаваше тъмните й очи. Не я бях виждала преди, май бе нова.

-Хей, добре ли си? - забеляза вида ми и остана с отворена уста - Кой идиот ти стори това

Не казах нищо, а просто се запътих към вратата.

-Така ли ще се отнасяш с най-добрата си приятелка?

Замръзнах на място. Най-добра приятелка? Та аз нямах такава! И тогава се сетих нещо.

-Как се казваш? - попитах я.

Непознатата ме погледна за няколко секунди, а след което започна да се смее. А аз седях като гръмната.

-Джазмин Беироул, да не би да си дрогирана? - смехът й щеше да ми пръсне тъпанчетата.

Джазмин Беироул.. Така се казваше момичето от историята ми, което се падаше приятелка на мен, тоест главната героиня.

Отстъпих изплашено назад.

-Какво по дяволите се случва?! - разкрещях се като поредната истеричка, карайки уж познатата Джазмин напълно да загуби ума и дума - вие...вие не съществувате!
Аз просто ви създадох като герои в история. Какво точно искате от мен?

Джазмин ме погледна за няколко секунди, прехапа устна и промълви:

-Ти ни повика. Имаш нужда от нас..