My Wattpad Boyfriend

5* You can't be real

Бях се скътала в ъгъла на физкултурния салон, докато съзерцавах тавана. Сигурно това бе най-интересното нещо, което бях правила тази седмица. Днес не мина номера ми пред мама и разбира се, както всяка сутрин, си домъкнах мързеливият задник до училище и в момента карах 4-ти час физическо, което мразех от дъното на душата си. Да си дойдем на думата- волейбола изобщо не ми се отдаваше. Така де, просто не беше моето нещо. Затова чаках търпеливо да чуя звукът на моето спасение, което да докаже, че този безмислен час отдавна е свършил.

-Анастасия, трета грешка - чух гласът на учителя ни, господин Питърсън. - Грант, влизай в игра!

Веднага свалих погледа си от тавана, към г-н Питърсън и го погледнах накриво. Той в отговор ми посочи игрището и аз въздишах, докато се изправих от скамейката. Какъв късмет.

Застанах в позиция и се протегнах на пръсти. Не се виждаше нищо от главата на Аштън Елтън. Не случайно му бяха измислили прякора великана, а на мен джуджето. Да, той бе висок, а аз нискa, но трябваше ли да ни се подиграват така?

-Начало на играта! - учителя замалко не ми спука тъпанчетата със треньорската си свирка, която осени целият салон.

-Да те видим, джудже

Този пък какво искаше сега? Не стига, че трябва да търпя подигравките му всяка сутрин, а сега и това. Изпуфтях. Защо трябваше той да е до мен, от всички хора, защо точно до мен?!

Та, Кейт, която бе от другият отбор, направи сервиз и топката замалко не се заби от горе ми, но героят Матю я отблъсна. И така играхме сигурно половин час, нямах представа за времето. Минаха се сигурно още няколко минути, преди да се чуе биенето на звънеца.

Обърнах се с гръб към другият отбор и се запътих към чантата ми, която винаги оставях на скамейката. Грабнах я и се усмихнах леко. Следващия час бе история. А аз бях добра в историята, което значеше, че няма да бъда дразнена от учителката.

Запътих се към изхода на физкултурния салон. Нямаше да влизам във съблекалнята, защото знаех какво ще стане, ако просто вляза да се преобличам- достатъчно драма за днес. Тъкмо да пристъпя извън салона, преди да се спра.

-Пази се!

Въобще не успях да реагирам. Единственото, което чух бе смяхът на съучениците ми и разтревоженият глас на учителя. Всичко се превърна в пълна тъмнина.