My Wattpad Boyfriend

9* Who are you?

-Толкова ли те притеснява едно съобщение? Може някой просто да е решил да се пошегува с теб. - Хънтър за пореден път се опитваше да ме убеди в нещо.

Подпирах главата си, докато гледах капките дъжд, стичащи се по стъклото на прозореца. Слънцето мигновенно се скри, както и моето доверие към когото и да е. Шибано настроение.

-Там е работата, че не познавам такъв човек.. - напуснах мястото си до прозореца, като се върнах обратно на чина си.

Хънтър, като кученце, мигновенно ме последва. Облегнах се на стола си и погледнах към момчето до мен. Разрошена коса, перфектен външен вид и страхотен живот. Какво да искаш повече, когато си само герой от история? Герой, който няма да се чуди дали ще му се подиграват, когато отиде на училище. Човек, който дори и да не обръща голямо внимание на външния си вид, пак си остава непокътнат. Човек без тревоги. Просто един герой от книга.

-Щеше ми се и аз да съм героиня от поредната история с happy end

-М?

Не се усетих, че го казах на глас. И сега Хънтър ме гледаше като гръмнат, а аз все още не можех да повярвам, че седи пред мен.

-Имам странното чувство, че не ме лъжеш, както и да е, не е толкова важно.

****
Гледна точка на Матю

-Бебче

Кейт за пореден път прошепна в ухото ми. Обърнах се към нея. Черна изправена коса, сплетена на две плитки и нагримирано досущ лице. Нещо сякаш ме дразнеше. Което бе необичайно. Нещо в Емили. А той започваше да ми лази все повече по нервите. Новото момче. Толкова ме дразнеше, мамка му! А тя? Как ми се подмазва с първия срещнат.

-Матю!

Видях за част от секундата как Емили оформи устните си, сякаш щеше да казва нещо, но вниманието ми веднага насочено обратно към приятелката ми. Изражението на лицето й наистина не ми говореше нищо добро.

-Край - скръсти ръце пред гърдите си. - Дотук бяхме! От няколко дни си насочил вниманието си върху тази кучка! Омръзна ми!

Докато се усетя, Кейт си взе чантата на Louis Viton и си врътна задника към вратата.
Гледах как се отдалечаваше, без да ми пука особено какво ще предстои, когато се прибера у нас.
***
Гледна точка на ???

-Добре дошли! - поздрави ме продавачката в магазина ентусиазирано- с какво мога да ви помогна?

-Ами, бих искал по тийн дрехи?

Брюнетката ме огледа за броени секунди и след това ми направи знак да я последвам. Докато се влачех след дамата, следвайки стъпките й, оглеждах магазина. На всеки щендер дрехите ми се струваха все по- странни, и по-странни. Една блуза привлече вниманието ми и се приближих, за да я поогледам.

-Не

-Идвате ли?

Кимнах и продължих да вървя по петите на продавачката. Блузата със сигурност отдалече повече ми допадна.

-Избрах ви тези дрехи, понеже мисля, че следните цветове много биха подхождали на визията ви - продавачката ми посочи закачалките, сложени на диванчето. - Пробвайте, ако има нещо ме извикайте.

Жената ми подаде едните подбрани дрехи и аз се запътих към съблекалнята. Усмихнах й се сладко, преди да врътна завесата, изпуфтявайки нервирано.

-Със сигурност днес не ми е ден- помислих си.

Нахлузих сините дънки и навлякох бялата тениска.

-Не става

Върнах се за следващите. И така един час мина в пробване. Докато не намерих перфектните.
Огледах се за пореден път в огледалото. Черни скъсани дънки, черна блуза и кожено яке.

-Просто трепач! - отбеляза продавачката и аз се изхилих. - Да ви опаковам старите дрехи в торбичка, или няма да ходите с новите?

-Ще ходя с новите, без съмнение. Все пак това ще е първият ми ден тук, в този град, в ново училище.

A/N
Много съжалявам за забавянето! Искрено се извинявам, напоследък вдъхновението ми изчезва. Надявам се иначе да ви харесва! Обичам ви <3 <3 <3