Опасна любов

Местенето

Беше 6 часа сутринта, когато алармата ми ме събуди. Вече толкова мразех песента, която ме будеше всяка сутрин. Now & later... Беше ми любимата, но... За Бога, тя ми е на аларма, хора. Та, както и да е.
Станах и започнах да се приготвям. Отидох в банята и започнах да си мия зъбите. Върнах се в стаята ми и застанах пред гардероба. Извадих един потник над пъпа, къси панталони, дънково яке и кецовете ми. Седнах пред огледалото и си сложих една спирала и малко фон дю тен. След това си изправих косата и бях готова. Слязох долу и намерих леля да прави палачинки.
-Добро утро, скъпа.
-Добро утро, лельо.
-Гладна ли си?
-Даа.
Тя ми даде чиния с две палачинки поляти с шоколад. Толкова много ги обичах. Отхапах от едната и сякаш се пренесох в рая. Леля ги правеше просто... Уникални. Минаха 15 минути и вече нямаше нито една останала палачинка. След половин час трябваше да тръгваме и се чудех какво да правя. Отидох в стаята си и влязох във фейсбук. Както винаги нямаше нищо интересно.

---След 1 час---
Вече бяхме тръгнали от летището. Аз си сложих слушалките. Ох... 3 часа ще трябва да пътуваме. Сигурно малко ще паспим хд. Докато слушах музика започнах да затварям очи.

---След 3 часа---
Вече бяхме в Ню Йорк. Взехме си багажите и тръгнахме към новия ни дом. Беше на около 20 минути от летището. Щом стигнахме и отворихме вратата затаих дъх. Беше просто уникално. Къщата беше на два етажа. На първия бяха кухнята, хола и една тоалетна. На втория бяха моята и на леля стаята и две бани. Имаше и тавам. Там беше като необятен свят. Пълно с книги, албуми, дискове с песни... Просто уникално. Тук със сигурност щеше да е просто приказно. Отидох в стаята. Останах с отворена уста. Тъмно червени стени, гардероб, голямо легло и едно голямо огледало. Добре... За мен няма по-яка стая. Пльоснах се на леглото. Станах и отидох пред гардероба. Започнах да си подреждам дрехите. Щом бях готова слязох долу. В кухнята намерих леля да подрежда приборите.
-Лельо, аз ще изляза да се разходя.
-Добре, мила.
Взех си телефона и излязох. Беше невероятно. Стигнах до едно паркче. Седнах на една пейка и се загледах в децата, които си играеха. Спомних си как като малка постоянно тичах напред назад и не можех да стоя на едно място.
След 10 минути станах и тръгнах към вкъщи. Докато разглеждах, някакво момче се блъсна в мен.
-Гледай къде ходиш, ма. - каза ми той.
-Моля?!
-Каквото чу. Сега се махай.
Той ме подмина. Докато ми говорише се загледах в него. Беше със зелени очи и кестенява коса, като перчема му беше идеално уформен. Беше... Красив. Петя... Какво ти става? Я се стегни!
Разтръсках глава и тръгнах.