Опасна любов

Целувката

--На сутринта--
Вече бях станала и почти бях готова. Часа беше 7:10. До 10 мин трябваше да съм готова. Трябва да тръгна преди 7:30, защото Любо тогава идва да ме взема за училище, а не исках да съм на едно място само с него.
Гримирах се и слязох долу. Взех си една ябълка и отхапах от нея. Качих се в стаята си, за да си взема телефона и раницата. Остатъка от ябълката хвърлих в кошчето до бюрото и тръгнах.
-Лельо, аз тръгвам. – извиках се.
-Да не би Любо да идва вече по-рано? – показа се от кухнята.
-Не. Ще вървя пеша.
-Добре. Чао, мила.
Отворих вратата и тръгнах. Извадих си слушалките от раницата. Както винаги започнах да се опитвам да ги развържа, но едвам успявах. Тъкмо когато ги равързах се блъснах в някой. Изпуснах слушалките и телефона си на пътя. Наведох се да ги взема и щом се изправих видях Робърд. Усмихнах му се и го поздравих.
-Извинявай, че те блъснах. – каза той.
-Няма нищо. Аз не гледах къде ходя.
-Искаш ли заедно да ходим за даскало?
-Да. Защо не?
Той се усмихна и тръгнахме напред. Започнахме да си говорим, като изведнъж една кола спря до нас. Ама рабира се.. Щом е лъскава и скъпа ще е той. Любо излезе ядосан и дойде до Робърд. Удари го с юмрука и Робърд падна на земята.
-Защо си с него?  - обърна се към мен и се извика.
-Не може ли?
-Да, не може. Защо не си ме изчакала? Леля ти каза, че си тръгнала без мен.
-Любо не може всичко да се върти около теб. Хората си имат личен живот. Това, че се мислиш за най-великия не значи, че си... И искам да ме оставиш на мира. Мога да правя каквото си искам.
-И какво? Скъса с мен и сега ще си легнеш с него?
-Това вече не те засяга. Мога да спа, с който си искам.
-Уж не искаш да ти казват, че си курва, а сега ще се правиш на такава.
-Любо стига си ми държал сметка. Мога да правя каквото искам.
-Искаш да те вкарам в колата и да те заведа на място, където никой няма да те намери, ли? – доближи се до мен.
-Няма да го направиш.
-О, напротив.. Ако разбера, че си направила някаква глупост наистина ще го направя.
Обърна се и влезе в колата си. Наведох се и изправих Робърд.
-Съжалявам.. Ако не бях се блъснал в теб нямаше да ти говори така.
-Не си виновен ти. Той си е такъв. Един ден е мил и грижовен, а следващия е егати гадняра.
След 10 мин вече бяхме в стаята. С Робърд седахме най-отзаде. Часа започваше, а Любо още не беше дошъл. Госпожата влезе и всички млъкнаха. Половиния час мина, а него още го нямаше. Офф.. Надявам се, че не прави някоя от неговите глупости.
-Петяя.. – каза настоятелно Робърт.
-Какво? – обърнах се към него.
-Къде се замисли?
-Никъде.
Наведох глава и погледнах към телефона си.
-Искаш ли... Да излезем днес след училище?
-Да, защо не. Трябва ми малко развлечение.
-Супер.
---След часовете---
Любо така и не се появи. С Робърд тръгнахме към парка. Седнахме на една пейка. Той отиде до един магазин и се върна с по един сладолед и безалкохолно. Седна до мен и ми ги даде. Аз му се усмихнах и отворих моите неща. Оставих раницата си на пейката и заблизах сладоледа. Отворих безалкохолното и започнах да пия.
-Пете.. – започна Робърд.
-Ммм.. – измърморих докато осхте пих от шишето.
-Нали знаеш, че те харесвам?
Като чух това се задавих и половината течност излезе от устата ми. Обърнах се към него, а той беше толкова близо до мен. Не знаех как да реагирам и стоях неподвижна докато Робърд се доближаваше все повече към мен. Вече беше на милиметри от мен, а аз още не можех да помръдна. Сякаш всичко в мен се е сковало и мозъка ми отказваше да работи нормално. Устните му докоснаха моите. Затворих очите и не знам защо задълбочих. Той постави ръката си на бъзата ми и с език молеше за вход навътре. Позволих му. Той вкара езика си и аз своя в неговата уста. Вече почти не ми достигаше въздух, а не исках да се отделям от целувката. Робърд се отдели и ме погледна.
-Май ти хареса. – засмя се.
И беше истина. Не знаех какво какво да кажа затова се изчервих и погледнах към земята. Той още повече се засмя. Кое беше смешното? Любо, ако разбере ще пребие Роб, а мен... Какво ли щеше да направи на мен? Станах и се обърнах към него.
-Виж, Роб... Трябва да тръгвам.
Взех си нещата и тръгнах. Гледах да вървя колкото се може по-бързо. Исках да се прибера възможно по-бързо и да се заключа в стаята си. След около 5 мин вече бях вкъщи. Викнах, но никой не отговори. И по-добре. Качих се в стаята си. Заключих вратата и се хвърлих на леглото, като се покрих цялата. Не знаех какво да правя, а знаех колко лош може да бъде Любо. Защо винаги на мен се случваха такива неща?
Телефона ми звънна и с голямо недовоство го взех. Имах чувството, че е Любо. Погледнах екрана и се успокоих. Беше леля. Вдигнах й.
-Кажи, лельо. – казах аз отекчено.
-Скъпа, днес ще съм до късно на работа затова ти се обаждам да ти кажа, че в печката има манджа и съм ти оставила пари за всеки случай.
-Добре.
-Ти прибра ли се вече?
-Да, току-що.
-Добре.
Затворих й и пак легнах. След около 5 мин пак звънна. Вдигнах без да видя кой е.
-Оф, лельо пак ли забрави нещо?
-Еми щях, ако бях леля ти. – каза до болка познатия глас.
Станах светкавично с ококорени очи.
-Л-любо..
-Утре те искам в 7:30 готова без да ми правиш пак номера.
-Добре.
Затвори без да казва нищо повече. Аз бях препарирана и не знаех дали да се радвам, че не е разбрал или да съм тъжна, че утре пак ще сме цели 10 мин заедно на едно място сами.