Опасна любов

"Почивката"

---Последния час---
Седях във физкултурния салон и си гледах телефона. Усетих нечие присъствие до мен. Обърнах се и видях Робърт да седи до мен. Усмихнах му се и отново забих поглед в телефона. 
-Отбягваш ли ме? - попита ме той. 
-Не. Защо да те отбягвам? 
-Еми, не знам. Ти ми кажи. 
-Моля ти се, спри. - погледнах го. 
-Хайде. - чух познат глас. 
Погледнах напред. Любо идваше към нас. Вдигна ме и е сложи да седна по-далеч от Робърд, а той се настани между нас. 
-Какво? - попитах го. 
-Да тръгваме. - каза той с усмивка.
-Къде? 
-Ще видиш. 
-Но нали беше след училище? 
-Промених си решението. 
-Но... 
-Защо не я оставиш намира? - Роб стана и застана пред нас. 
-Дребен, я  не се намесвай. - каза Любо. 
-Защо? Какво ще ми направиш? Ще ме набиеш ли? 
Любо стана и тръгна към Робърд. Изправих се и застанах пред него.
-Любо, погледни ме. Любо. - погледа му се насочи към мен. -Нека да тръгваме. 
Хванах го за ръката и го задърпах навън. Изгледа Робърд злобно и ме последва. Държах го за ръка, докато не влязохме в колата. Хвана волана и го стисна. Яростта му се усещаше от километри. Удари волана и ме погледна. 
-Този някой ще го пребия. 
-Стига де. Нищо толкова не е направил. 
-Нищо толкова? Еми, не знам. Нека започнем с това, че те е целунал. Целунал е МОЕТО момиче! 
Щях да споря, но не исках да го ядосвам допълнително. Беше ме страх какво ще направи. Замълчах и наведох глава. Боже, започвах да се страхувам от него. Той се изсмя и запали колата. Потеглихме. Нямах си и на представа къде отиваме, но нямаше и да питам. Нямаше да говоря с него, докато не се успокои, за да можем да говорим нормално. 
Не след дълго спряхме пред нас. Погледнах към него, но той вече слизаше. Тръгнах след него. Влязохме вкъщи. Пред входната врата имаше един от моите куфари. Какво ставаше тук? Леля се показа от кухнята. Усмихна се и дойда да ме прегърне. Все още не знаех какво се случва. Гледах доста стреснато и бях сигурна, че са забелязали. Поглеждах хем леля, хем Любо. 
-Любо дойде днес по-рано и ме помоли да ти събера багажа. Попита ме дали ще може да те вземе със себе си за известно време. - леля реши да поясни. 
-И не сте ме попитали? 
-Нямаш избор. - обади се Любо. - Хайде да тръгваме. 
Взе куфара ми и излезе. Погледнах леля. Тя ми се усмихна и ме бутна навън. Какво й става? Влязох в колата. Любо потегли. Къде ли щеше да ме води? 
-Защо мълчиш? - погледна ме. 
-Не знам какво да ти кажа. 
-Или не искаш да ми кажеш. 
-Какво искаш да ти кажа? - обърнах се към него. 
-Какви са ти отношенията с онзи Робин. 
-Робърд. - поправих го. - И няма какво да кажа за отношенията ни. 
-Като гледам не си му безразлична. 
-Наистина ли искаш да говорим за това? 
-Всъщност, не. Нека говорим за нас. 
-Любо... Знаеш мнението ми. 
-Знам, знам, но... Знаеш какво чувствам към теб. 
-Моля те... Спри. 
-Принцесо... 
-Любо, стига. 
-Добре... Добре. 
Погледнах на другата страна и не нищо повече през целия. Вече излизахме от града и започнах да се притеснявам. Къде ме водеше? Очите ми започнаха да се затварят. Мразех да спря в кола. После ми се гадеше, но умората ме надвиваше. 
-Ако искаш поспи. - заговори Любо. - Чака ни дълъг път. 
-А къде отиваме? 
-Изненада. - усмихна се самодоволно. 
Извъртях очи, а след това ги затворих. Не след дълго вече бях заспала. 
---След 3 часа--- 
Започнах леко да се разбуждам. Все още чувах звука от колата. Явно не бяхме пристигнали. Протегнах се и погледнах Любо. Така се беше средоточил в пътя, че дори не ме забеляза. Не исках да провалям тази тишина, затова просто си замълчах и се загледах в пътя. Навсякъде имаше дървета и скали. 
-Поне можеш да кажеш нещо. - обади се той. 
-Мислех, че ще е по-добре, ако не казваме нищо. 
-Това изобщо няма да помогне за отношенията ни. 
-Отношенията ни са си много добре. 
-На мен не ми се струва така. Можеш да питаш... 
-Точно затова е най-добре да мълчим. 
-Добре... Както желаеш. 
Повдигна леко рамене и наклони главата си. Отново се загледах през прозореца. След около половин час колата спря. Надигнах се и се огледах. Погледнах го. Той също изучаваше къде се намираме. Колата потегли бавно. След около 300 метра зави надясно. Пред очите ми се появи една голяма къща на два етажа. От тук виждах, че има голяма градина. Имаше и голяма порта за гараж. Любо натисна някакво копче и вратата се отвори. Паркира колата и излезе, а аз след него. Взе куфара ми от багажника и се запъти към къщата. Отключи я и влязохме вътре. Беше много хубава. Остави куфара на земята и се запъти нагоре. Подкани ме да тръгна след него. Направих го. На горния етаж имаше 4 стаи. Отвори едната и ми я показа. Беше бяла с голям гардероб, легло, огромно огледало, две нощни шкафчета и бюро. Имаше също и тераса. 
-Това е твоята стая, но ако искаш можеш да спиш и при мен. - усмихна се чаровно. 
-Ще те оставя да спиш на спокойствие. - изсмях се тихо. 
Той се намръщи и излезе. Отидох да си взема куфара и започнах да го подреждам. Докато поставях дрехите си на рафтовете и по закачалките ми хрумна нещо. Ами, училището? Какво ще кажа на учителите? Как щях да си изкарам изпитите след, като постоянно ме води някъде? Просто невероятно. 
След 10 минути вече привършвах с подреждането. Поставих  последната дреха и затворих гардероба. Слязох долу в кухнята. Любо тъкмо вадеше една пица от кутията. 
-Пак ли пица? - настаних се на стола. 
-Да.. Пак пица. 
Сложи ми едно парче в чиния и ми я побутна. Взех парчето и отхапах от него. Той направи същото.