Опасна любов

Съжалявам

---След 4 часа---

Събудих се. Видях, че Любо не беше до мен. Станах. Облякох се и слязох долу. Отидох в кухнята и намерих леля да чисти.

-Здрасти, мила. - каза тя.

-Здрасти.

Седнах на стола.

-Когато се прибрах видях Любо. Каза ми да ти кажа, че съжалява и да не се опитваш. Сигурно ще се сетиш за какво става въпрос.

-Да... - усмихнах се фалшиво. - Сетих се.

Станах и отидох в стаята си. Легнах. Забих глава във възглавницата и изпищях. Защо не ми позволява да му помогна? Защо иска да е далеч от мен? Не... Той не иска да съм далеч... Той иска да съм близо само за секс. За нищо друго. Защо го прави толкова трудно? Явно съм грешала като съм си мислела, че съм влюбена в него. Всичко е била една игра. Нищо друго. Взех телефона си. Излязох от стаята.

-Лельо аз излизам.

-Но навън е вече тъмно.

-Ще се прибера до 10. Обещавам.

Излязох. Писах на Диди.

-Знаеш ли къде е Любо?

-Да. У нас.

-Може ли да му кажеш да дойде в парка? Без да му казваш, че аз искам.

-Окей.

Тръгнах към парка. Щом стигнах седнах на една пейка. Чаках около 15 минути и някой седна до мен. Знаех, че е той затова не се обърнах.

-Питам те за стотен път... Защо го правиш? - казах аз.

-Няма смисъл.

-Защо да няма? - повиших тон.

Обърнах се и го погледнах. Той гледаше напред без да ме погледне. Протегнах да хвана лицето му, но той ме спря.

-Недей. - каза тихо.

-Какво? Сега не мога и да те докосвам ли?

-Съжалявам. - погледна надолу.

-Знаеш ли кое е странното? Че си мислех, че имам чувства към теб. Че си мислех, че мога поне малко да те промена. Явно самата мен съм залъгвала.