Опасна любов

Втора среща

Днес беше първият ден в новото ми училище. Станах в 7 часа и започнах да се приготвям. Бях облечена с разкъсани дънки, потник до пъпа и бели кецове. Слязох в кухнята и намерих сандвич на масата и една бележка.
"Мила, аз излизам. Оставила съм ти пари на масат в хола. До 15 часа ще се прибера. Обичам те."
Оставих бележката и взех сандвича. Изядох го за отрицателно време. Взех си телефона и тръгнах към новото ми училище. След 10 минути бях там. Огледах се. Някои си говореха, други слушаха музика, трети се биеха. Разбира се, това се отнасяше към момчетата. Отидох до дирекцията. Почуках и злязох.
-Добър ден! Аз съм Петя Даскалова.
-Ти си новата, нали? - попита директора.
-Да.
-Ти ще си в 11а. Утре учебниците ти ще са в шкафчето ти. Сега можеш да отиваш в час.
-Благодаря! Довиждане.
Той само кимна и излязох. Отидох до програмите и видях, че имам първи час История при някакви си Чавдарова. Отидох и се огледах. Всички бяха на телефоните си. Госпожата дойде и ме покани.
-Деца, това е новата ви съученичка. Казва се Петя Даскалова. На 17 е и е от Аржентина.
Ем, не бе... Ще съм на 15 щом съм в 11 клас. Много умно, госпожо.
Огледах се отново и едно лице ми завладя погледа. Онзи от вчера. Уат? Ще ме в един клас? Нееее.... Невъзможно... Завъртях очи и седнах най-отзад. Часа започна. Никой не я слушаше. Аз си драсках на един лист. Повдигнах поглед и забелязах, че онзи ме гледа. Светкавично отръпнах поглед. След минути усетих някой да сяда до мен. Погледнах и той се беше настанил до мен като се беше разположил на почти целия чин.
-Ти си Петя, нали? - попита ме той.
-Аз... Да.
-Любомир.
Той протегна ръка. Отначало се замислих дали да я докосна, но... Имах ли избор? Поех я с моята. Той ми се усмихна някакси... Зловещо. Отдръпнах ръката си и наведох глава и продължих да драскам.
-Вчера се видяхме. - спомена той.
-Ам... Да.
-Явно вчера си дошла щом не знаеш как да се държиш с мен.
-Ъъ... Какво?
-Каквото чу... Всеки в този град знае, че с мен трябва да се внимава как да се говори.
Той ми намигна. Доближи стола си до мен. Сложи ръката си на бедрото ми и аз цялата настръхнах. Доближи се до ухото ми.
-Но за теб може и да направя изключение. Зависи ти какво ще ми дадеш.
Захапа ухото ми и ръката му отиде по-нагоре. Аз затворих очи. Той махна ръката си и ме погледна.
-Но... Ако ти не се интересуваш аз няма да те притискам.
Защо имам чувството, че не трябва да му вярвам? Погледнах го в очите. Бяха някакси синьо-зелени. Ох... Не съм виждала по-уникални очи. Осъзнах се и погледнах към госпожата. Той отново се доближи до мен.
-Ако искаш да разбереш какво искам от теб, ела след часовете отзад.
Той стана и отиде на мястото си. Чакай, чакай... Какво? Този какво искаше от мен?
---След последния час---
Реших да видя за какво става въпрос и отидох зад училището. Чаках около 5 минути и усетих някакви ръце на талията ми. Подскочих и се обърнах. Пред мен стоеше Любо.
-Какво искаш от мен?
Той ме притисна за стената. Сложи едната си ръка на задните ми части и ги стисна. Аз изстенах. Той се засмя. Доближи топлите си устни до врата ми. Засмука мекото на врата ми. След 2 минути пусна и беше останало едно лилаво петно. Аз го гледах учудено. Ама разбира се... Той искаше да ме използва за негова... Секс играчка.
-Разбра ли какво искам?
-А-аз... Да.
-Е?
Мълчах и не знаех какво да кажа.
-Виж какво... Имаше много момичета като теб, които не знаеха дали искат и после им съсипвах живота, затова мисли разумно.
Уат? Този добре ли е? Нито едното не е окей. Ако приема сигурно ще ме чука всяка вечер. Ако не приема ще ми съсипе живота... Ох божеее...
-Аз... - погледнах го. - Нямам избор, нали?
-Никакъв. - усмихна се злобно.
-Офф.. Добре.
Знаех, че правя грешка, но този сигурно е способен на всичко.
Той ме пусна и си тръгна. Аз седях като застеляна. Еми сега? Ще бъда чукана всяка вечер? Уауу... Нещата много ще се оправят. Познахме лельо... Точно за това познахме.
Тръгнах към нас. Беше 15:32. Леля сигурно вече се е прибрала. Щом влязох в нас се хвърлих на дивана. Идваше ми да изпищя с цяло гърло.
-Пете, ти ли си? - провикна се леля ми.
-Не... Съседа. - казах със сърказъм аз.
Леля се показа.
-Как мина първия ден в училище?
-Зле... Искат да ме чукат всяка вечер и такива. - казах на себе си.
-Добре. Само дето съм малко изморена.
-Добре. Ако искаш отиди да си починеш, а аз ще приготвя вечерята.
Целунах я по бузата и станах от дивана. Отидох в стаята си и се пльоснах на леглото. Взех телефона си и видях, че във фейса са ми пратили поне още 20 човека покана за приятелство. Еми... Всеки ден по 30 покани. Този път бяха от класа. Приех ги. Забелязах, че едната е от Любо. Любомир Минков. Хммм... Яко име. Изведнъж телефона изпиука и аз се стреснах. Имах съобщение от някаква Симона О'Браян.
С-Здр.
Аз-Здр.
С-Ти си новата, нали?
Аз-Да.
С-Исках да те питам дали Любомир ти направи нещо.
Аз-Не... Защо?
С-Еми... Видях, че сяда до теб и ми стана интересно. Та... Както и да е. Ще се радвам, ако сме фр.
Аз-И аз ☺.
С-Супер. Някой път може да излезем.
Аз-Може.
И чата до там. Никоя нищо повече не писа.
Оставих телефона на шкафчето до леглото ми и легнах.