Опасна любов

Стой далеч от мен

Обърна се, за да си тръгва. Тъкмо щеше да отвори врата и се обърна към мен.

-По дяволите.

Хвана ме и ме бутна в стената като започна да ме целува жадно. Аз сложих ръцете си на врата му. Той ме вдигна и пак ме притисна в стената. Започна да целува врата ми. Аз прехапах устни. Увих краката си около талията му. Той започна да ме целува по ключицата и на долу. Аз пресвивах очи и леко гърчех тялото. Знаех, че не е правилно.

-Чакай, чакай... - избутах го. - Любо... Не е сега времето.

-Но ти хареса.

Аз го погледнах с ядосан поглед. Той ме пусна и вдигна леко ръмене. Пъхна ръцете си в джобовете и ме погледна.

-Когато се научиш да обичаш тогава ще го правим.

-Обичам те. - каза през смях.

-Любооо...

-Добре де добре.

-Обещаваш ли?

-Обещавам.

-Хайде сега си тръгвай.

Аз го обърнах и го избутах извън къщата като тряснах вратата пред лицето му. Облегнах се на стената и издишах шумно. Това не е честно. На вратата се звънна. Отворих и пред мен седеше Робърд.

-Здрасти. - усмихна ми се.

-Хей. Какво има?

-Исках да те питам... Дали приемаш да излезем.

-Еми... Добре, но няма да е среща.

-Супер. - усмихна се широко.

Отидох да си взема телефона и тръгнахме. Отидохме в едно много яко кафене в края на града. Седмахме и си поръчахме.

-Е... Разкажи ми нещо за себе си. - каза той.

-Еми...

Започнах да му разказвам скучния ми живот, а той седеше с отворена уста.

-Сега ти ми разкажи за себе си. - казах усмихната.

-Майка ми и баща ми са разведени. Сега живея с баща си, а майка ми живее със сестра ми. Тя е с 7 години по-малка. Не се разбирахме много с майка ми и реших да живея при баща ми.