Опасна любов

Моля те... Довери ми се

Щом бях готова слязох при Любо. Правеше пица. Отидох зад него и го прегърнах. Той се обърна към мен. Вдигна ме и ме сложи да седна на плота. Разтвори краката ми и се доближи до мен.
-Сега колкото и да искаш да ми избягаш няма да можеш. – каза той.
-Аз не съм искала.
Доближих се и го целунах. Той ме дръпна още повече към себе си. Сложих ръцете си на врата му. Изведнъж нещо започна да мирише гадно. Любо се отдели от целувката и се огледа.
-Оу фък... Пицата. – извика и веднага я извади.
Остави я на една кърпа и изпъшка. Аз започнах да се смея истерично. Той ме изгледа.
-Много ли ти е смешно?
-Мхм. – казах през смях.
-Еми сега ще стоиш гладна, защото пицата ни вече не става за ядене.
Отвори коша и я пъхна вътре. Аз го изгледах лошо. Станах и отидох в стаята. Взех книгата, която ми даде и започнах да чета. Прочетох няколко страници и Любо влезе. Легна до мен и постави главата си на краката ми като обърна лицето си към корема ми. Вдигна леко блузата ми и започна да целува нежно корема ми. Беше ми приятно и нямах намерение да го спирам. Изведнъж усетих как откопчава панталоните ми и започна да целува по-надолу. Сложих ръката си на лицето му. Той спря и ме погледна. Аз поклатих глава.
-Спокойно. Нищо няма да ти правя. Обещал съм ти.
Махнах бавно ръката си и затворих очи. Той ме целуна веднъж и се изправи. Закопча панталоните ми и ме погледна.
-Искаш ли да поплуваме? – попита ме той.
-Да. Става... Но нямам бански.
-Ще намериш в гардероба. Аз те оставям да се оправиш и отива вън.
Той ме целуна и излезе. Оставих книгата на нощното шкафче и отидох пред гардероба. Отворих го и започнах да търся бански. Намерих няколко с различни цветове. Взех белия и го облякох. Излязох и го видях да плува във водата. Беше изкарал две кърпи. Седнах на едната и се загледах в него. Той ме видя и заплува към мен. Щом дойде ме хвана на ръце и тръгна към водата. Аз виках ама мен кой да ме слуша. Накрая влезе и аз изпищях още повече. Слушах го как се смее като пълен дебил и ми идваше да го фрасна.
-Любомире, убих те. – извиках.
Той продължаваше да се смее. Изведнъж ме пусна и аз започнах да потъвам надолу. Хвана ме и ме изгледа странно.
-Не можеш да плуваш? – попита ме невярвайки.
-Да глупако. Защо си мислиш, че не исках да ме вкарваш? – казах истерично.
Той заплува към брега, а аз не смеех да го пусна. Щом ме остави на кърпата започнах да го удрям по гърдите, а той ми се смееше.
-Да беше казала, че не можеш да плуваш.
-Всичко ли трябва да ти казвам?
Изгледах го зловещо.
-Еми, ако застрашава живота ти – да.
-Ма то един живот. – извъртях очи.
-Петя. – скастри ме.
Повдигнах леко ръце.
-Добре... Добре.
Той седна до мен. В продължение на 5 минути не спря да ме гледа.
-Какво? – попитах го.
-Наслаждавам се на най-красивото момиче на света.
-Да бе...
-Да.
Наведох леко глава и започнах да се изчервявам. Любо се доближи още повече към мен. Хвана ме за брадичката и ме накара да го погледна. Докосна нежно върха на устните ми с пръстите си. Ръката му тръгна по врата ми и надолу. Щом стигна до призрамката на банския ми запозна да си играе с нея. Аз не спирах да гледам всяко едно негово движение. Наведе се към мен и усетих нежните му и топли устни върху мократа ми кожа. Затворих очи и прехапах устни. Извих врата си назад. Хвана ме за задните ми части и ме събори на земята като легна върху мен. Целуна ме по врата и ме погледна. Сложих ръцете си на врата му. Преобърнах ни и седнах върху него. Сложих ръцете си на плочките му като ги приместих надолу. Щом стигнах до боксерките му спрях. Приместих погледа си къмнего. Гледаше ме и се усмихваше.  Легнах върху него и го целунах. След това поставих главата си на гърдите му и го прегърнах. Усетих как грубите му и леко влажни ръце ме обгръщат.
-Любо.
-Да?
-Харесва ли ти новото ти семейство? В смисъл... След случката с майка ти.
-Ами... Да.
Чувах как сърцето му започва да бие все по-бързо. Затворих очи и го прегърнах още по-силно. Изведнъж започна да ми се приспива. Започнах да отпускам схватката, с която го бях прегърнала. Той ме побутна леко, а аз изкимтях.
-Принцесо... Ще заспиш. – каза ми нежно той.
Повдигна се и ме вдигна на ръце като ме занесе на леглото. Усетих как ме целува по челото и чух едно „Приятни сънища, принцесо“.
---След 2 часа---
Събудих се. Потърках очи и се огледах. Видях Любо да лежи до мен и едвам долавях лекото му хуркане. Обърнах се към него и се доближих. Слях устните си с неговите и той се размърда. Леко отвори очи и ми се усмихна.
-Добър ден. – засмях се.
Той само изкимтя и пак затвори очи. Сложих едната си ръка на бузата му и я погалих. Сложих я на скалпа му и започнах да го разтривам. Знаех, че му харесва. Започна да се усмихва и да се отпуска още повече от обикновеното.
-Харесва ти, нали? – попитах.
-Мхм...
Хвана ме за кръста и ме дръпна като легнах върху него. Обви ръцете си около мен. Наведох се и го целунах.
-Колко е часа? – попита ме.
Взех телефона си и погледнах часа.
-17:45. Трябва да се обадя на леля. Пусни ме.
Но той нямаше това намерение. Дърпах се, но той ме беше хванал силно. Примирих се и звъннах на леля.
-Ало?
-Здрасти, лельо.
-Къде си Петя? – каза притеснено.
-Ам... - погледнах към Любо. – С Дида решихме да идем на един остров на родителите й.
-Така ли? Защото аз преди малко я видях... И снощи ходих до тях, а теб те нямаше... Както и Любомир.
-Лельо аз...
-Петя излъга ме.
-Ако ти бях казала нямаше да ме пъснеш.
-Да, но щеше поне да ми кажеш, а не да ме лъжеш.
-Извинявай.
-До час те искам вкъщи.
-Лельо Любо се промени, вече не е такъв. – направих му знак да ме пусне. Станах и отидох в дръгата част на стаята. Той се изправи и ме загледа странно. – Моля те... Довери ми се.
-Петя казах нещо.