Опасна любов

Моето добро момиче...

-Сега ти ли ще се сърдиш? - попита ме.
-Дори не отвърна, когато те целунах. - повиших леко тон.
-Защото ме ядоса.
-Ти от най-малкото се сърдиш.
-Защото правиш глупости.
-И каква глупост направих сега? - погледнах го в очакване на отговор.
- Не говоря за сега.
-Не започвай пак същата тема.
-Ти ме предизвикваш.
-Абе, яяяя ...
Станах от дивана и се качих в стаята ми. Излегна се в леглото с гръб към вратата. Не го разбирах. В един момент е мил и сладък, а в следващия е пълен задник. Никога не съм го разбирала и няма да го разбера. Точно в такива моменти не исках да съм с него. Не разбирах защо не си търсеше друга, след като скъсахме? Той правеше така. Нямаше никакъв смисъл в това, което се случваше .. И в това, което той правеше. Плашеше ме и не исках да съм около него. Трябваше да измисля начин да се махна от тук.
Докато размишлявах над всичко това, вратата се отвори бавно. Ох, пак се почва ...
-Принцесо ... - чух тихия му глас. - Съжалявам. Не знам какво ми става тия дни. Като те видя с някой друг полудявам. Дори само, ако си го помисля. Преди малко се ядосах за нищо. За нищо значимо. Не искам нищо друго, освен да ми простиш. - говореше бавно.
- Не, Любо. Ти искаш нещо съвсем друго. - говорех без да го поглеждам. - Ти искаш да се вържа на номерата ти и после да се изфукаш, че си забил някоя бодала. Ти сам чу как ме наричат ​​"новата ти играчка".
-Те не разбират ... - започна, но го прекъсна.
- Но аз разбирам - изправих се в седнало положение и го погледнах - Няма смисъл от всичко това. - започнах да оглеждам стаята. - Искам само да ме уважаваш, да цениш и да не ме използваш, за да се задоволяваш.
- Не съм те избрал, за да се задоволявам. - каза бързо и леко ядосано.
-Вчера показа друго.
-Вчера ти бях все още ядосан.
-За всеки път, когато си ми ядосан ще ме чукаш, така ли?
-Разбра ме погрешно.
-Не, не. Това бяха думите ти
-Петя ... - дойде до мен и хвана лицето ми. - Уважавам те повече от всеки друг, който познавам. По-ценна си от всяка кола, къща или дори друго момиче. Ти си момичето от романтичните истории, което прави момчето по-добро. Не знаеш ли? Всяко лошо момче се нуждае от добро момиче, за което да прави добрини. Ти си моето добро момиче и никой няма право да те отнема от мен. Няма и да го позволя.
След секунда устните му бяха върху моите. Всичко това той ли го каза? Защо сърцето ми бие толкова бързо? Защо ми е толкова топло? Не искам да ми се случва и това, и то точно заради него. Защо ми влияе така? Отдели се от целувката и допря челото си до моето.
-Не ме изоствай отново. Моля те! Да говорят каквото си искат. Ние си знаем истината и това няма да се промени. Обичам те!
Не знаех какво да кажа. Просто стоях с леко отворена уста и мълчах. Не знаех дали е редно да отговарям. Той пусна лицето ми и се отдели.
-Ще те оставя да си помислиш. Знам, че не ти е лесно с мен.
Наведе глава и излезе. Ох, какво щях да правя? Жал ме е да го гледам така, но пък той ми носи само неприятности. Това щеше да се окаже по-трудно, отколкото очаквах.
--- 20:00 ---
Цял ден стоях в стаята си. Не исках да излизам, защото ако го видех веднага щях да се размекна. Хем не исках да се предавам, хем исках да му помогна да стане по-добър. Защо трябваше да е толкова трудно?
Чух почукване по вратата и след малко се отвори. Не смеех да погледна.
-Гладна ли? - попита ме.
Дори не му отговори. Постоя така няколко секунди и отново заговори.
-Когато огладнееш, ела. Направил съм спагети. Мисля, че ще ти харесат. Аз съм долу и ще те чакам, колкото е нужно. И не се отнася само за храната. -каза и затвори вратата.
Защо го прави още по-сложно? Но ако думите, които ми каза са истина ... защо да не се опитам? Ако стане нещо ще стане. Ако ли не ... Всичко щеше да свърши.
Станах от леглото и тръгнах към кухнята. Видях го да стои и да си гледа в телефона. Имаше две чинии, пълни със спагети. Щом се обърна ми се усмихна и остави телефона. Седнах пред него и го погледнах.
-Взех решение. - казах бързо.
-И какво е то? - продължи да се усмихва.
-Имаш последден шанс. Ако не се получи, всичко ...
Хвана ръката ми.
-Няма да те разочаровам.
-Надявам се. - хванах вилицата и започнах да вечерям.
Той се засмя и направи същото. Щом приключихме измих чиниите и отидохме да гледаме някакъв филм. Пуснахме си "Всемогъщият Брус". Обожавах този филм. Всеки път ме караше да се смея много. Но все още нещо ме тормозеше. Училището.
-Любо.
-Да? - погледна ме.
- Сега, след като изяснихме, че отново сме заедно ... Няма ли да се прибираме?
-Е, не може ли да остане още малко?
-На училище сме.
-И какво от това? Аз постоянно отсъствам.
-Теб може да не те интересува дали ще завършиш, но мен - ме.
-Оф, хубаво. Утре се прибираме.
-Но пък го виж и от хубавата страна. Първото нещо, което трябва да мислите за промяната ти.
-Права си. Добра си в това да убеждаваш хората.
-Знам.
Той се засмя и ме целуна.

Съжалявам за закъснението, но в града ми имаше панаир. Имах гости също така. Не ми остана време да пиша. А и почнах нова история. Отново, съжалявам. 💜❤