Опасна любов

Всички момичета сте еднакви

Любо влезе и ме изтръгна от мислите ми. Легна отново до мен.

-Любо... - казах тихо.

-Мм?

-Би ли се променил заради... Човек който обичаш?

-Разбира се.

Обърнах се към него и се подпрях леко на лявата си ръка. Погледнах към чаршафите и започнах да си играя с тях.

-А тии... Какво чувстваш към мен? - попитах леко притеснена от отговора му, който предстоеше да чуя от устните му.

-Ами... Специална си за мен. - замълча.

-Само... Това ли?

-Принцесо... Нека да не пришпорваме нещата още от сега.

Вдигна ръката си и нежно ме погали по бузата. Хвана един кичур от косата ми, който се беше разположил на лицето ми и го сложи зад ухото ми. Наведе се и ме целуна по челото.

-Каза почти същото преди 2 седмици. - казах с пресилено спокоен глас.

-Нека да не започваме пак. Моля те. Просто... Се наслади на първата си разходка с яхта.

Усмихна се едвам видимо. Придърпа ме към себе си и ме прегърна. Въздишах шумно и затворих очи, като се сгуших в прегръдката му. Имах намерение да му се насладя докато не реши пак да ме зареже на другия ден. Исках колкото и да ме нарани след това да съм възможмо най-дълго време с него. Колкото и да болят последствията.

---2 часа вечерта---

Събудих се. Огледах се леко и осъзнах, че Любо го няма. Станах от леглото и излязох на палубата. Видях го да седи и да гледа към водата. Отидох тихо до него и се опитах да го прегърна, но точно тогава хвана ръцете ми и се обърна към мен. Наведох глава и се засмях леко. Извъртя очи и погледнах към Любо.

-Защо? - попитах.

-Какво?

-Много добре знаеш.

-Не, кажи ми.

-Защо не ми даваш да те докосна?

-Давам ти.