Опасна любов

Господин "Аз мога всичко"

-Не съм искала. – казах тихо.
-Но го правиш.
-Не ми викай де. – погледнах го рязко.
-Ако обещаеш да спреш.
-Окей.
-Добре.
Той ми се усмихна и ме целуна нежно.
-Кога ще пристигнем? – попитах с огромна усмивка.
Той се засмя.
-След малко.
-Ааа... Какво ще правим през това време? – попитах през притеснен смях.
-Ми не знам. На теб какво ти се прави? – усмихна ми се.
-Еми... Не знам. Нещо.
Той ни преобърна и се надвеси над мен.
-Ми... На мен ми идва нещо като идея. – каза той.
Изгледах го и тъкмо да кажа нещо Любо ме прекъсна.
-Ще ловим риба.
Ококорих се. Риба? Лов? Аз и риба? Неее... Ние сме две противоположности.
-Неее...
-Защо? – збръчка вежди.
-Не мога. А не съм от тези, който обичат риба. Аз съм средно положение.
-Е аз ще ловя, а ти ще ме гледаш. Или ще те науча да ловиш.
-Добре. – най-сетне се съгласих.
Той стана от мен и ме вдигна.  Отидохме на палубата и той извади от някъде въдици. Хвърли я във водата и зачака.
-Един въпрос. – казах,а той ме погледна. – Как в движение ще хванеш нещо?
-Ако рибата, която е на куката се движи другата риба си мисли, че тази не е закащена за кука и се хваща по-бързо от когато не е в движение. – обясни ми той.
Аз само кимнах и пак загледах. Минаха 10 минути и вече беше хванал 2 риби. Теорията му работела всъщност. Той ми подаде въдицата и аз го изгледах невярващо. Любо се засмя и ми я натика в ръцете.  Хвана ме за раменете и застана зад мен. Долепи тялото си плътно до моето и усещах големия му член долепен до задните ми части. Хвана двете ми ръце. Целуна ме по врата. Засмях се леко. Даде ръцете ми назад и след това напред, като една част от кордата на въдицата отиде във водата.
-Сега ще стоиш така докато не усетиш, че въдицата се мърда. – каза господин „аз мога всичко“.
-Тук кой кара яхтата?
-Имаме си хора.
-А докато ние сме на онзи остров те къде ще са?
-На яхтата.
-И 24/7 седят тук?
-Е не... Редуват се.
-А... Някоя друга карал ли си тук?
Усетих как тялото за секунди се напрегна и стисна ръцете ми силно. Изтръгна въдицата от ръцете ми и се отдалечи. Наведох глава и седнах на единия шезлонг. Любо извади въдицата и я остави. Седна до мен.
-Извинявай. – казах тихо.
-Според теб, ако бях водил други тук щях ли да те доведа? – не знаех дали това е въпрос или просто изблик на ярост.
-Добре де, извинявай.
Трябва да мисля повече преди да говоря. Той ме погледна и ми се усмихна леко. Наведе се и ме целуна.
-Няма нищо.
Един от хората му дойде и каза, че почти сме пристигнали. Любо стана и отиде в стаята. Аз го последвах. Взе един куфар от един шкаф и започна да слага всякакви дрехи вътре. Мъжки и женски. Незнайно как от някъде извади гримове. Преди  да кажа нещо той ме прекъсна.
-На Дияна са. Помислих си, че ще ти потрябват.
Аз само кимнах. Седнах на леглото. Огледах се и погледа ми спря на книгата, която вчера зачетох. Любо видя на къде гледам.
-Вземи я.
Аз го погледах светкавично с широко отворени очи.
-Наистина ли?
-Да. Беше на майка ми, но...
-Неее... Няма да я взема. – казах на бързо.
-Петя... Вземи я. Майка ми сама щеше да ти я даде.
-Сигурен ли си?
-Да.
Станах и отидох до нея. Взех я внимателно. Обърнах се към него.
-Благодаря.
Той остави дрехите и дойде до мен. Сложи ръцете си на талията ми и ме придърпа леко към него. Целуна челото ми.
-За теб всичко, принцесо.
-Обичам те.
И отново не получих отговор. Това беше нещото, което най-много исках да чуя от неговата уста, но така и не го изричаше. Имах чувството, че никога нямаше да го чуя. Отдръпнах се от него и отидох да оставя книгата в куфара. Любо го затвори и го остави на земята. Излезе. Облегнах се на стената и затворих очи. Имах нужда само от две думи. Нищо повече. Само едно „обичам те“. Нищо друго нямаше да има значение. Щях да бъда сигурна, че и той изпитва същото към мен. Трябваше да го освободя от сегашния Любо, който не го интересува за нищо. Проблема беше, че не знаех как. Вратата се отвори и погледнах натам.
-Пристигнахме. – съобщи Любо и взе куфара.
Аз само поклатих леко глава и тръгнах след него. Стъпих на горещия пясък. Огледах се и видях една къща отпред.
-Хайде.
Погледнах Любо и тръгнах. Влязохме в къщата. Беше на два етажа. На първия бяха хола, кухнята, една стая пълна с всякакви неща и една баня. На горния етаж имаше 3 стаи. Баня и две спални. Едната беше с лилави стени, гардероб и голямо легло. Другата беше бяла с гардероб, огледало, тоалетка, голямо легло и две нощни шкафчета. Любо остави нещата в синята стая и започна да изважда дрехите и да ги подрежда в гардероба. Аз седнах на леглото и се загледах през големия прозорец, през който се виждаше плажа. Яхтата я нямаше. Но пък всичко друго беше толкова красиво. Винаги когато съм на море си представям,че мама е с мен. Любо седна до мен.
-Хей... Къде се замисли? - попита ме той.
-Никъде. - усмихнах му се леко.
-Лъжеш ме.
-За мама.
-Ела.
Той ме придърпа към себе си. Седнах в скута му и легнах на гърдите му. Беше толкова приятно. Чувах сърцето му как тупти. Усещах топлината на тялото му. Усещах самия него. Как може една такова същество да е толкова перфектно? Отделих се от него и го целунах.
-По-добре ли си? – попита ме.
-Да. – усмихнах му се.
-Добре. Гладна ли си?
-Малко.
-Отивам да приготвя нещо за ядене, а ти ако искаш си подреди нещата тук.
-Добре.
Станах от него и той отиде долу. Аз се огледах  и започнах да си подреждам дрехите и грима.