Опасна любов

Липсата

Стоях и ядохме в мълчание. Изядох и последното парче пица. Станах и измих чинията ми. Седнах отново на мястото си и се загледах в ръката му, която не помръдваше.
-Какво? - попита изведнъж.
Погледнах го светкавично. Поклатих глава и погледнах надолу.
-Какво ще правим? - отхапа от парчето пица.
-С кое? - погледнах го.
-Да гледам филм? Или да играем на някоя игра?
-Все още не разбирам защо ме домъкна тук.
-За да си оправим отношенията.
-Тази къща на кой е?
-На баща ми.
-Е, вие колко къщи имате?
-Не им знам бройката.
-Фукльо. - засмях се.
-Обичам да гледам усмивката ти.
-В началото не беше толкова мил. - наведох поглед.
-Вярно е. Но тогава не осъзнавах колко си специална.
-И какво ми е специалното?
-Ти беше единствената, която не ми се хвърли в краката още щом ме видя. Момичетата може да сте много досадни.
-Ей! - погледнах го с изпепеляващ поглед.
-Какво? Вярно си е.
-За другите е вярно. Аз съм добра душа.
-Добра душа, която ме подлудява. - надвеси се към мен. - Нямаш си и на представа какво се случва с тялото ми щом те докосвам. - хвана ръката ми.
Искаше ми се да се отдръпна, но нещо ми пречеше. Стоях неподвижно. Боже, какво правеше това момче с мен? Нещо ме дърпаше към него и не искаше да ме пусне. Не можех да се контролирам. Станах от стола и отидох пред него. Хванах лицето му в шепите ми и допрях устни до неговите. Какво ми ставааа? Той ме дръпна към себе си. Вдигна ме и тръгна нанякъде. Не след дълго ме постави да легна на дивана. Настани се върху мен без да се отпусна напълно. Отдели устните си от моите и започна да ме целуна по врата. Дишането ми беше тежко. Възбудата беше прекалено голяма. При всеки негов допир кожата ми настръхваше. Сърце ми беше на път да изскочи.
-Това ли ти е представата за оправяне на отношенията ни? - казах с продължително стенене.
-Не забравяй, че ти ми се нахвърли.
-Така е, но...
Преди да завърша изречението си той долепи устните си до моите.
-Спри... да говориш. - каза и се намести по-надолу.
Хвана ръба на блузата ми и я дръпна нагоре. След секунда вече не беше върху мен. Откопча дънките. Тях също ги съблече. Надигна се. Вдигна ръце нагоре и ми се усмихна с онази негова мръснишка усмивка. Ооо, Любо... Не ме дразни. Хванах тениска му и я свалих. Свали и дънките си. Бутна ме назад. Дръпна ме към себе си и се наведе. Свали бикините ми и ме погледна. Ах, този поглед. Изпепеляваше ме за секунди. Усмихна се и се наведи. След секунди усетих езика му там долу. Извих тялото, като последва едно шумно стенание. Той сложи ръцете си на талията ми и ме натисна надолу. Прехапвах устни и с голяма трудност гърчех тялото. Езика му достигаше до всяка възможна точка и това ме влудяваше. Ужасно много! Надигна се и сля устни ни. Свали боксерките си. Усетих вече доста еректиралия му член вътре в мен. Сложих ръцете си върху гърба му и забих ноктите си в плътта му. С всеки тласък движенията му ставаха все по-бързи. По гърба му оставаха доста белези. Започна да ме целува по врата и ключицата, което засилваше прекалено голямата ми възбуда. След още няколко тласъка вече стигнахме до очакваната ни кулминация. Той извади члена си от мен и ме погледна доста задъхан. Наведе се още повече.
-Това ми липсваше. - каза тихо и задъхано.
-Нали знаеш, че скоро няма пак да се повтори? - прошепнах.
Любо ме погледна с учуден поглед.
-Защо тогава ми позволи сега? - попита ме, като смръщи вежди.
-Защото се поддадох на изкушението.
Избутах го и започнах да се обличам. Той също.
-Но ти хареса. - усмихна се самодоволно.
-Не злорадствай.
-Не го правя. Просто казвам.
-Да, добре.
Станах и тръгнах към кухнята. Започнах да разтребвам нещата, които бяха останали по масата. Щом свърших се запътих към банята. Взех си хавлията. Съблякох всички дрехи по мен и влязох под душа. Затворих очи и вдигнах глава нагоре. Боже, какво направих? Това е съвсем грешно. Не трябва да се случва. Защо изобщо дойдох. Сега щях да си стоя под топлите ми завивки и да си пиша домашните без да се притеснявам какво следва. Защо Вселената ме мрази? Не исках живота ми да бъде такъв. Винаги съм искала да живея спокойно със стабилна връзка, със семейство, което не е разделено. Всичко това беше толкова нечестно. Не исках този живот, за бога!
Несъзнателно беше минал половин час. Спрях водата. Взех хавлията и я увих около мокрото си тяло. Капките от косата ми оставаха мокри следи след мен. Влязох в стаята и започнах да си търся пижамата. Тя беше от едни къси панталони и потник. Облякох се и увих косата си с една кърпа, за да може водата да попие. Излязох от стаята и се запътих към кухнята. Любо стоеше на стола и зяпаше в телефона си. Щом влязох погледа му се насочи към мен. Наведох глава и отидох пред хладилника. Извадих водата, взех си една чаша и я напълних догоре. Прибрах каната с вода в хладилника. Взех чашата с вода и тръгнах да излизам, но Любо хвана ръката ми, когато минавах покрай него. Обърнах се и го погледнах въпросително.
-Знам, че не ти е хубаво да си тук, но не искам да продължаваш да ме мразиш и да ме мислиш за задник. - каза той с видима тъга в гласа си.
-Не те мразя. Просто не искам да ме мислят за поредната ти кукла Барби, която можеш да размотаваш.
-Не те размотавам и няма да го направя. Ти си различна от другите.
-Не виждам с какво. - засмях се и дръпнах ръката си.
-Виждаш в мен неща, които другите не могат да видят. Вярваш, че мога да се променя. Ти си най-добрия човек, който познавам и това те прави уникална.
Никога не можех да вярвам на думите, които чувах, когато ми говореше така. Не беше в негов стил. Въздишах. Затворих очи и наведох глава.
-Любо, ти не си лош човек. Ти искаш да си мислят, че си такъв. - погледнах го. - Не знам каква е причината за тази лудост, но знам, че не си лош човек.
Обърнах се и тръгнах към стаята си без да го оставя да каже, каквото и да било.