Опасна любов

Кърпата

Оставих чашата на нощното шкафче. Взех си телефона и легнах под завивките в леглото. Пуснах си музика. Започнах да разглеждам социалните мрежи. Нямаше нищо, затова просто реших да си лягам. Спрях музиката, изключих телефона и го оставих на шкафчето до мен. Оставих едната нощна лампа да свети. Тъкмо затворих очи и вратата леко и тихо се затвори. Светлината от коридора раздразни очите ми. Размърдах се леко, но не поглеждах. След секунда вратата се затвори. Не ми беше до още един неудобен разговор. Не след дълго вече бях заспала.
---На сутринта---
Алармата ми започна да звъни. Защо, по дяволите, алармата ми звъни? Без да отварям очи я спрях. Опитах се отново да заспя, но безуспешно. Край! Вече няма заспиване. Въздишах шумно и отворих очи. Станах от мекото легло и тръгнах към банята. Измих си зъбите и лицето. Избърсах се и излязох. Отворих тихо вратата на Любо. Все още спеше. Беше само по боксерки. Одеалото му и възглавницата бяха паднали на земята, а той беше на края на леглото. Влязох без да вдигам много шум. Взех възглавницата. Повдигнах леко главата му и сложих възглавницата под нея. Вдигнах одеалото и го завих. Как не му беше студено в 7:30 сутринта? Тук си беше наистина студено сутринта. Погледнах го за последно и излязох. Слязох долу в кухнята. Започнах да отварям всички шкафове. Забелязах, че има всички продукти за палачинки. Извадих необходимото. Взех един тиган и сложих върху котлона. Направих сместа и започнах да ги правя. Пъряите няколко не ми се получиха. Едните заплепваха, а другите изгаряха. Ох, винаги ставаше така. Взех телефона си и си пуснах музика. Реших да не се отказвам и продължих с палачинките. Цялата кухня стана на нищо, но важното беше, че започнаха да стават хубави. Направих около 5 палаинки и сместа ми свърши. Трябваше да направя още една. От новата успях да направя 10. Щом сместа свърши изключих котлона. Изхвърлих, така наречения ми провал, а именно изгорените палачинки. Започнах да разчиствам кухнята. Щом приключих реших да видя колко е часа. 9:45. 2 часа съм правила едни палачинки. Супер.. Любо, дори още не се е събудил. Оставих чинията с палачинките посредата на плота. Взех телефона си и седнах на дивана в хола. Пуснах телевизора и започнах да превключвам каналите. След дълго търсене намерих какво да гледам. "Приятели". Не беше най-любимото ми предаване, но поне беше интересно. Изведнъж усетих нечии устни върху бузата си. Подскочих и се изпищях.
-Спокойноо. - каза Любо, смеейки се.
-Ха-ха. Много смешно. - погледнах го на кръв.
Седна до мен и ме погледна с ускивка. Какво му става?
-Днес май сме в добро настроение. - казах.
-Защо да не съм? Снощи спах чудесно. А и плюс това надушвам палачинки.
-Как си спал добре, като щеше да паднеш от леглото си.
-Да не... - започна, но го прекъснах.
-Да! Влизах в стаята ти. - извиках.
-Защо? - погледна ме игриво.
Боже, ще ме побърка.
-Да видя дали спиш.
-И как спах.
-Всичко беше на земята, а ти на ръба на леглото. Трябваше да вдигам адеалото и възглавницата ти. Имам чувството, че си се бил с тях и си ги изритал от леглото.
-Аз по принцип спя така.
-Когато спиш с мен, не си така.
-Тогава имам кой да прегръщам. - намигна ми.
Извъртях очи и обърнах поглед към предаването. Усещах как ме изпива с поглед. Стана и тръгна нанякъде. След 5 минути се върна с палачинките, течен шоколад, две чаши и портокалов сок. Не знам как ги е носил наведнъж. Остави ги на масичката пред нас и отново седна до мен. Взе една палачинка и я намаза с шоколад. Нави я ми я бутна в устата. Отхапах от нея и го погледнах ядосано. Ударих го и започнах да ръмжа. Единственото, което правеше е да ме гледа и ми се смее. Преглътнах.
-Идиот смотан! - извиках се.
-И аз те обичам. - каза и отхапа от палачинката.
Сипах си сок и изпих половината от чашата наведнъж. След 10 минути вече бяхме приключили със закуската. Започнах да раздигам. Оставих останалите палачинки в хладилника и започнах да мия чиниите. Докато ги миех усетих ръцете на Любо да ме прегръщат. Целуна врата ми и постави главата си на рамото ми. Засмях се и извъртях глава.
-Любо, мия чинии.
-Знам.
-Тогава ме остави.
-Не мога.
-Днес си странен.
-Защо? Какво ми има?
-Не си арогантен и самовлюбен.
-Трябва да се държа лошо, за да съм си окей, ли?
-Така съм свикнала.
-С теб не се държа зле.
-Но с другите се.
-Само с тези, които го заслужават.
-Значи Робърт го заслужава, така ли?
-Той целува моето момиче. - повиши леко тон.
-Не съм "твоето" момиче.
-Продължавай да си го повтаряш.
-Колкото рибата е сухоземно, толкова съм и твоя.
-Ауч! - каза и махна главата си от рамото ми.
Спях водата и започнах да се дърпам от ръцете му, но беше неуспешно. Спрях да си поема въздух. Усетих как тялото му запопна да се тресе от бурния му спях. Взех кърпата и я набутах устата му. Той се стъписа и ококори очи. Използвах момента и го настъпах. Той изпищя и разпери ръце.
-Така ти се пада. - оплезих му се.
Хванах кърпата и я дръпнах от устата му. Започна да я отваря и затваря, като риба на сухо. Засмях се. Взе една чаша и си сипа вода. Започна да пие, като жабок. Изпи водата до последната капка. Погледна ме ядосано.
-Малко да ти е. - каза с дяволска усмивка.
-Малко да ти е. - измитира ме. 
Изгледа ме на кръв и отиде в другата стая. Оставих кърпата на мястото й и тръгнах след него. Беше седнал на дивана и гледаше телевизия. Седнах до него и го погледнах с усмивка. Дори не се и обърна. Хванах лицето му и го обърнах към мен. Измънка. Дръпнах го и го целунах. Дори не реагира. Пуснах го и се отдръпнах. Скръстих ръце и смръщих вежди. 
-Ти си голям идиот! - казах. 
-Да не ми беше набутвала кърпата в устата. - повдигна рамене. 
Въздишах и извъртях очи.