Опасна любов

Двойка?

Стоях и го гледах в очите. Той ми се усмихваше леко и сякаш ме подтикваше да му имам доверие, а аз бях склонна да му имам. Въздишах шумно.

-Добре... Ще ти се доверя... Но имаш само един шанс.

-Супер.

Той се усмихна широко и ме прегърна.

-А сега... Какви сме? - попитах доста притеснена.

-Ам... Га... джета?

Май и той беше леко притеснен.

-Еми... - замсях се нервно. - Окей.

Изведнъж той заби устните си в моите. Заплетох пръсти в косата му и задълбочих. Някой се изкашля фалшиво зад нас и светкавично се отделихме един от друг. Там беше леля. Облизах устните си и се подпрях на масата.

-Да не прекъснах нещо? - усмихваше се зловещо леля.

-Не. - казахме едновременно с Любо.

Спогледахме се и леко се усмихнах.

-Аха... А вие какво правихте преди малко?

-Аа нищо... Говорихме си само. - казах.

-Пете я ела за малко.

Айде... Отиде коня в ряката. С леля отидохме в хола.

-Нали не бяхте заедно? - попита игриво леля.

-Не бяхме... Но вече сме.

-Разказвай.

-Лельооо... - казах през смях.

-Хайде де.

-Добре, но когато го няма.

Засмях се и се върнах при Любо. Пъхнах ръцете в джобовете си и му се усмихнах леко. Мълчанието започна. Както винаги при нас винаги е неловко. Сега беше един от тези моменти.

Просто стояхме и се гледахме.

-И... Сега какво? - попитах.

-Еми.... Не знам.

-Ам... Искам... В училище да се прававим, че не сме заедно.