Опасна любов

Здрач?

Тъкмо щях да ставам да уча и телефона ми извибрира. Звех го и го отключих. От Любо е.

-Утре в 7:30 да си готова.

-Ако не искам?

-Ще те вкарам в колата насила и не ме ядосвай.

-Не можеш да ме задължиш да вляза и не можеш да ми казваш какво да правя. Не си ми никакъв.

-Права си... Не съм... Но ще се качиш дори да не искаш.

-Какво искаш от мен?😑

-Секс.

-Аха... Ясно.

Една сълза потече по лявото ми око. Искаше ми се да взема нещо и да го строша.

-Каза, че ако не ме промениш за седмица ще ми дадеш да правя каквото си искам с теб. Е... Не се промених.

-Ти май нарочно не се опитваш.

-В смисъл?

-Мислиш само и единствено за секс и въобще не ти пука как се чувствам аз. На колко момичета си казал, че ще се промениш?

-Петя...

-На колко попитах.

-Всичките.

-Любо кога ще се откажеш да ми досаждаш?

Сийн... Само сийн. Ко? Не иска да каже, че иска секс ли? Или не... Той го каза вече ама чака да дойде някоя нова, за да му омръзна аз.

-Принцесо не говори така.

-Защо да не говоря Любо. Не съм ли права. Ще видиш някоя друга и аз вече няма да съществувам за теб.

-Не е така.

-Докажи го.

-Не мога.

-Защото си един безчувствен боклук ли?

-Не ми говори така.

-О извинявай. Забравих, че ти си над всички. 😌

-Довечера те чакам на моста.

-Какво? Неее... Няма да си играеш постоянно с мен.

-Просто ела...