texting with a porn star ||vkook

/16:37 p.m/

Вече час се опитвах да се свържа с Джимин, но все даваше свободно. Започвах да си мисля, че онова, което се случи предната вечер, не бе нищо особено за него, но не исках да приемам тази мисъл... Наистина не желаех да се окажа свалка за една нощ, пък и доста харесвах Джимин, просто всичко в него беше перфектно! Усмивката му, тялото му, фактът, че понякога се държеше като лошо момче, но пък това му приляга много, самият той изглежда просто съвършен.

Вече приемайки, че няма да ми вдигне, оставих телефона си и извадих учебниците си, поне, за да си напиша домашната за утре, но ,започвайки да уча по физика, получих поредното съобщение от онова момче Техюнг.

Техюнг: Как мина в час, дечко??

Ако още веднъж ми каже така ще го намеря и заколя... Поне да ми каже на колко е, че да знам дали с право ми вика по този абсурден начин!

Джънгкук: Първо не ми викай така.. и второ-мина добре.

Техюнг: Но, Куки, ти си малък, значи си дечко~ :3

Джънгкук: Ще ти блокирам номера...

Техюнг: Добре де спирам, само не ме блокирай!

Джънгкук: Мерси..

Отново оставих мобилното устройство, за да се съсредоточа върху урока, ала екранът му почти веднага светна с ново съобщение.

Техюнг: Дечко, станало ли е нещо?

Как може току що да ми каже, че няма да ми казва така, и секунди по-късно пак да ме нарече по този начин...

Джънгкук: Нали се разбрахме нещо...

Техюнг: Ами исках да съм сигурен, че ще ми отговориш.

Охо кой бил пресметлив.

Техюнг: Но станало ли е нещо?

Джънгкук: Неп, нищо особено, денят си мина идеално~

Техюнг: Усещаш ли нещо?

Джънгкук: Моля...?

Техюнг: Ами аз усещам, че ме лъжеш-_- Кажи сега какво има, ще опитам да ти помогна, Куки~!

Техюнг: Пък и, ако ми кажеш, вече наистина ще спра да ти казвам дечкоо! Каква по-добра оферта от това~? ;) :D

Това наистина ме накара да се засмея. Беше мило от негова страна да го е грижа, макар че се познавахме от има няма ден, но, ако щях да му казвам, се наложи да излъжа, за да не ме помисли за странен.

Джънгкук: Ами има едно момиче, което харесвам..

Техюнг: Охоо играч! Разказвай ;))

Джънгкук: Ами вчера правихме онова нещо и днес й звънях около час, но изобщо не ми вдига, нормално ли е..?

Техюнг: Честно казано, не мисля, че е нормално, но пък може да си е забравила телефона у тях или пък да има работа. Днес не й звъни повече, остави я сама да те потърси и да ти обясни.

Джънгкук: Може би така ще е най-добре

Джънгкук: Мерси много, Техюнг!

Техюнг: Куки, наричай ме просто хюнг или Те, но Техюнг е твърде официалноо ;-;

Джънгкук: Кажи ми на колко си и ще те наричам така ;)

Техюнг: Много ли ти е любопитно? :D

Джънгкук: Ами да, като цяло.. :D

Техюнг: На 23 съм~

Джънгкук: Ама ти наистина си бил по-голям от мен... и то с 4 години.... :')))

Техюнг: Казах тии~

Техюнг: Обаче ще те оставя за сега, че имам малко работа~

Джънгкук: Ох ами окей

Техюнг: Чао, Куки, ще ти пиша пак~

Джънгкук: До скоро~

След като написах това, си изключих телефона и го оставих. Щях да постъпя така, както ме посъветва той, защото май бе най-логичното нещо. Всъщност, ако не беше Техюнг, сигурно пак щях да съм почнал да звъня на Джимин, но Техюнг поне ми помогна да се разсея, макар и за кратко. Честно казано, не съжалавам, че сбърках номера вчера, тъй като за пръв път си намерих приятел по такъв начин, ако изобщо можех да го нарека така след един ден познанство...

___________________

Хейй
Надявам се да ви е харесала тази част~
Съжалявам, ако съм допуснала грешки,
Ии
Чао за сега~