"Хей Джимин забрави си якето в нас..."
"Джимин? Май си сбъркал номера~"
"Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане."
"Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?"
"Не съм много сигурен..."
"Хайде де~ Аз съм Техюнг, а т...
-И после какво стана?- Джимин ме попита без да прави ни най-малко усилие да скрие усмивката от лицето си.
С него и Хосок току що си бяхме взели по нещо за хапване от магазинчето в близост до училище и се насочихме към една от пейките на двора, където можехме да ядем на спокойствие, пък и те поискаха да знаят как е минало запознанството на Те с нашите.
-После нещо си казаха с нашите, но изобщо не ги слушах и... -споменавайки тази част от цялата случка, бях започнал да се напрягам, тъй като Техюнг все още държеше в тайна краткия си разговор с родителите ми, но говорейки за вълка, известие от телефона ми ме спря от продължаването на разказа.
*Техюнг изпрати снимка*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Техюнг: Добро утро, зайче~~
Виждайки снимката, веднага усетих как хапката, която до преди секунди дъвчех, си направи път към кривото ми гърло. Започнах да кашлям силно, а момчетата явно се стреснаха, но бързо започнаха да ме тупат по гърба в опити да ми помогнат. Отне около пет минути да спра да кашлям и наистина усещах как това момче съвсем щеше да ме убие...
Джънгкук: Техюнг, ако се опитваш да ме вкараш в гроба, определено си на път да успееш...
Техюнг: Охо, да не би зайчето ми да се възбуди от гледката ;)
Джънгкук: ЗАЙЧЕТО ТИ ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ ЗАДАВЯНЕ С ХАМБУРГЕР...
Джънгкук: КАКВИ СА ТЕЗИ СНИМКИ И ТО ДОКАТО ЯМ?!
Техюнг: МНОГО ЗНАМ КОГА ЯДЕШ
Техюнг: А и се надявах на друга реакция... :')
Джънгкук: Само да знаеш, че ще сложа снимката ти на тапет
Джънгкук: Много си красив *-*
Техюнг: Знаеш ли още какъв съм?
Техюнг: Възбуден ;)
Щом Те написа това, Джимин и Хосок, които четяха съобщенията извикаха въодушевено, създавайки чувство на болка в областта на тъпанчетата ми...
Джънгкук: Те, спри до тук, че Джимин и Хосок ще ме побъркат...
Джънгкук: Прочетоха чата и сега само ме ръчкат и се закачат тъпанарите...
Техюнг: Заедно ли сте? :D
Джънгкук: За жалост
Техюнг: Горкичкият хд
Техюнг: Кога свършваш училище?
Джънгкук: Към един и нещо
Техюнг: Добре, сега ще те оставя и пак ще легна да спя
Техюнг: Но най-късно до два искам да си се върнал
Техюнг: Все пак и аз се нуждая от зайчето си~
Джънгкук: Честно казано, в момента имам хем лошо, хем приятно усещане за развитието на този чат хд
Техюнг: Забрави за лошото чувство, дечко
Техюнг: Аз съм тук, за да те карам да се чувстваш добре ;)<3
