texting with a porn star ||vkook

/19:02 p.m/

Отворих очи и се загледах в единия прозорец. Навън вече се стъмняваше, но това не ми направи особено впечатление, тъй като си поспах наистина добре. Даже забравих за... ох, отново се сетих... Тъкмо да забравя поне за малко за Джимин и ей така от нищото да се сетя пак...Голям съм идиот. Но трябваше да благодаря на Техюнг за помощта му, макар че нямаше голяма нужда да го прави, пък и се познавахме от скоро.

Взех телефона си, който все още си седеше в джоба ми, и видях, че имам няколко непрочетени съобщения от Те.

Техюнг: Куки, как си сега?

Техюнг: Прибра се, нали?

Техюнг: Не знаеш в момента как се надявам да спиш зимен сън, честно...

Техюнг: Моля те отговори ми скоро, искам да знам дали си добре

Лека усмивка се появи на лицето ми. Не знаех защо беше толкова загрижен, но някак ми топлеше сърцето и не можех да кажа, че не бе неприятно някой да го е грижа за теб, е като не броим близките приятели и роднини.

Джънгкук: Спокойно, добре съм

Джънгкук: Извинявай, ако съм те притеснил, просто сега се събудих

Заключих екрана на телефона си, ала той почти мигновено се включи, показвайки ми, че имам ново съобщение.

Техюнг: Ох слава богу, че си добре!

Техюнг: Какви ли не неща ми минаха през главата докато те нямаше...

Джънгкук: Е, все пак една от мислите ти се е оказала вярна

Техюнг: Моля...? ;-;

Джънгкук: Спах зимен сън :D

Техюнг: Ох бе... Не се шегувай така!

Джънгкук: Не се притеснявай чак толкова де, все пак съм на 19, мога да се оправям сам

Техюнг: Ти си дечко, няма такава опция да се оправяш сам

Джънгкук: Отивам да уча

Техюнг: Не ме оставяй де!

Джънгкук: Не ме наричай дечко и ще постоя още малко на телефона

Техюнг: Добре... :')

Техюнг: Отиде ми единствената радост в живота...

Техюнг: А между другото може ли да те попитам нещо?

Джънгкук: Дап, питай