Снощи едва успях да заспя. С Джимин останахме у тях докато родителите му не се прибраха, след това той реши да ме изпрати до вкъщи, опитвайки да ме разсее по какви ли не начини. От време на време успяваше, но у нас ме разпитваха къде съм бил цял ден, трябваше да обяснявам също и на Хосок защо бях унил, което отново бе накарало настроението ми да се скапе. А сега... сега стоях на леглото си, отчитайки всяка изминала минута до уговорения час. Бе ме страх да погледна дали Техюнг вече бе дошъл, тъй като щеше да се наложи да сляза при него, а имах нужда от още малко време. Нуждаех се да се осамотя за още мъничко, но въпреки това скоро стана 15:15, което значеше, че трябваше да излизам.
Набързо предупредих нашите, че излизах, след което заключих входната врата, опитвайки да не гледам колата на Те, паркирана точно пред къщата. Сърцето ми биеше силно, не знаех дали бе от страх или от вълнение, а това най-много ме притесняваше. Докато вървях към скъпия автомобил, на няколко пъти се препънах, но замръзнах на място в мига, в който Те излезе от колата. Та това не бе моят Техюнг... моето гадже не ходеше с подпухнали очи, не ходеше рошав, а дрехите му винаги бяха изтупани, ала сега бях свидетел на точно обратните неща. Той изглеждаше сякаш всеки момент бе готов да срине, а, приближавайки се към мен, успях да усетя острата миризма на цигарен дим, макар че точно това ми бе най-малкият проблем.
-К-куки...-за бога, дори ангелският му глас бе изгубил обичайната си тоналност. А увереността, която моят Техюнг притежаваше, бе изчезнала, но това забелязах когато той застана пред мен, забелязах го точно когато Те опита да ме прегърне, но внезапно спря и отстъпи с крачка назад. -много съжалявам за станалото, наистина исках да ти кажа, но...
-Те, нека отидем в колата преди да говорим.-с болка на сърцето го прекъснах, а той само кимна положително.
Влизайки в колата, помълчахме известно време. Не можех да го гледам така, та той се сриваше, разпадаше се... Така ли изглеждаше самото слънце когато лъчите му изгубваха прекрасния си блясък?
-Честно никога не съм се чувствал по този начин...-усмивка, която само хората отчаяни до краен предел можеха да имат, се появи на лицето му, а от дясното му око потече една-едничка сълза, която той дори не забеляза. Бе твърде зает да се вглежда в кормилото на колата. -Сигурно в момента ме мразиш...
YOU ARE READING
texting with a porn star ||vkook
Fanfiction"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а т...
