"Хей Джимин забрави си якето в нас..."
"Джимин? Май си сбъркал номера~"
"Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане."
"Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?"
"Не съм много сигурен..."
"Хайде де~ Аз съм Техюнг, а т...
Бяха изминали няколко дни от както си писахме с Техюнг. Започвах да се притеснявам, мислех си, че нещо можеше да се е случило с него. Та ние си писахме по цял ден и от толкова много писане изведнъж спряхме... Дали не бях направил нещо? Да не би да е станал някакъв инцидент или нещо по-лошо? Подобни мисли не напускаха ума ми... Ежедневно следях новините, страхувайки се да не чуя нещо от сорта на "Намерено беше убито момче" или "Днес в пътен инцидент пострадаха няколко души. Едно от тях се казва Ким Техюнг и е настанен в болницата с тежка телесна повреда и...". Тъкмо се сближихме и много се боях от нещо подобно.
А Джимин, той не ми писа, както бях предвидил. Опитвах да не мисля за това и липсата на Техюнг, ала точно тези неща бяха превзели съзнанието ми. Започвах да чувствам, че Джимин ме използваше само за лична изгода, а моите чувства се засилваха... След всеки негов поглед, след всяка целувка и мила ласка чувствата ми се усилваха, дори и вече желанието ми за връзка с него да избледняваше... Исках да помоля Техюнг за съвет, но него го нямаше. Наистина ми липсваше да си общуваме и макар обикновено да бях срамежлив и трудно да пишех ма хора реших да се престраша и да му пиша.
Джънгкук: Хей, хюнг
Джънгкук: Тук ли си?
Изчаках известно време. Можеше да ми отговори, но не стана и просто продължих да пиша.
Джънгкук: Напоследък ми е много скучно
Джънгкук: Къде се изгуби?
Джънгкук: Не ти ли липсва Куки?
Джънгкук: Те, много се надявам да си добре...
Джънгкук: Притеснявам се и ми липсва да си пишем
Джънгкук: Извинявай, ако съм направил нещо, но моля те, пиши ми когато можеш
*Вие изпратихте снимка*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джънгкук: Виж, днес си намерих усмихнато приятелче ^~^
Започвах да съжалявам, че го наспамих, но страшно много се надявах да си струваше срама...
___________________ Хейй Ако трябва да съм честна, и аз лично започнах доста да се дразня на Джимин, въпреки че аз пиша тези неща хд Ох, тази глава беше скучна, ноо скоро започват Викук моментите~ Чао за сега~
