texting with a porn star ||vkook

/10:52 a.m/

-Е, как вървят нещата? -попита Хосок, гледайки ме с видимо любопитство и с усмивка на лице.

Като за първи ден след ваканцията навън бе наистина приятно. За жалост до края на часовете можехме да се наслаждаваме на хубавото време само през прозореца на класните стаи или, като седяхме на някоя пейка в училищния двор, както бяхме направили с Хосок.

-Предполагам добре.-засмях се леко неловко, тъй като не знаех по какъв друг начин да отговоря.

-Е как така? Искам подробности!

-Хосок, моля те просто замълчи и си яж хамбургера. -усмихнах се и го подканих да яде. Скоро часът щеше да започне, а той дори не бе стигнал до половината на хамбургера, който уж ядеше.

-Не стига, че ти помогнах, а сега дори не искаш да ми казваш какво се случва. Аз съм ти обиден, повече не ми говори. -изричайки това по възможно най-драматичния, но престорен начин, Хосок стана от пейката и се премести на съседната.

-Дори за актьор не ставаш.-засмях се, докато го гледах, ала той се бе вторачил в нещо, което явно беше зад мен, а по изражението на Хосок можех да кажа, че това нещо не бе особено приятно...

-Както виждам, мястото до теб вече е свободно.-този глас...

-Джимин?-обърнах глава към, стоящата зад мен, фигура.

Явно си е имало причина изражението на Хосок да е било такова... Зад мен стоеше Джимин, чиято черна коса бе порастнала и бретонът й закриваше малко от очите му. Бе облякъл и обичайните си черни дънки, придружени от широка черна тениска, които дори не бяха от особено значение, тъй като на него всичко му отиваше.

-От плът и кръв.-усмихна се той.-Може ли да седна?

-Ами, да, предполагам.

-Супер.-още с усмивка на лице той седна до мен, но аз не можех да го погледна... Честно казано, се чувствах некомфортно и странно, нямаше го предишното приятно усещане, което изпитвах покрай него, сега я имаше само неловкостта.-Кук, трябва да говоря с теб за нещо.

Изричайки това, той ме накара да погледна към него, като забелязах, че усмивката му я намаше, а погледът му бе съсредоточен в мен.

-За какво?

-Просто... още ли имаш чувства към мен, Кук?

Този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе. Вече нямах чувства към него, това бе факт, но защо ме питаше точно това и защо можех да усетя, че отговорът ми го притесняваше...

-Всъщност вече има друг човек, който е обект на чувствата ми, но защо ме питаш това?

-Наистина?! Ох, слава богу! -Джимин едва не извика от щастие, слагайки ръка на гърдите си.-Виж, Кук, през ваканцията срещнах някого, който ме накара да осъзная какво правех с чувствата ти и какъв глупак съм бил... Наистина се радвам, че харесваш някой друг, заслужаваш го, а и, ако може бих искал да започнем на чисто. Да бъдем просто приятели.

-Явно този човек те е накарал да се промениш почти изцяло.

Всичко, което Джимин каза, едва не ме остави безмълвен. Та това не беше Парк Джимин, когото аз познавах. Това бе едно лъчезарно и умно момче, на което му личеше, че се покайваше за нещата, които бе извършил.

-Явно е така.-усмихвайки се неловко, той се почеса зад врата.

-Но, ако си се променил, нямам против да станем приятели.

-С привилегии ли? -засмя се Джимин, като ме бутна по ръката.

-А, не, стига ми толкова... -засмях се и аз след него.

-Идеално. Но би ли ми казъл колко време остава до края на междучасието?

-Ами... -за да му отговоря, извадих телефона си и го включих, виждайки, че вече бе десет часа и три минути.-Две минути.

-Джънгкук, познаваш ли Ви?

-Ъм, кого?

-Остави, може да ми се е сторило. Аз ще ставам и ще ти пиша довечера. И този път наистина.

След думите си Джимин бързо стана от пейката и се запъти към училищната сграда, а Хосок, който вече бе приключил с хамбургера си, ме изчака и малко преди биенето на звънеца успяхме да влезем в стаята ни. Но от главата ми не излизаше въпроса на Джимин... Та кой по-точно беше Ви и защо ме попита това след като си погледнах телефона...

___________________
Хейй
Имам слабост към чернокос Джимин .-.<3 Надявам се поредната бозичка да ви е харесала ии
Чао за сега~