"Хей Джимин забрави си якето в нас..."
"Джимин? Май си сбъркал номера~"
"Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане."
"Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?"
"Не съм много сигурен..."
"Хайде де~ Аз съм Техюнг, а т...
От двадесет минути стоях пред огледалото в коридора. Косата, дрехите и като цяло видът ми беше безупречен, а аз все още се притеснявах. Въпреки факта, че нашите си ме познаваха и знаеха какъв съм си, исках с Те създадем добро впечатление у тях като двойка. От първата си среща с Техюнг знаех, че той можеше да бъде страшно възпитан, но това си беше той-все някоя глупост можеше да изръси или направи.
Не след дълго чух и звънеца от входната врата. Набързо оправих косата си за кой ли път и се затичах да отворя, а пред мен... пред мен стоеше Те, както винаги сякаш излязъл от някое списание. Косата му си беше точно на мястото, сякаш току що бе излязъл от фризьорски салон, дрехите му-безупречни, личеше си, че снощи не е будувал за нищо, а лицето му си бе все така нежно и красиво на вид. Не за пръв път го виждах така перфектен, ала никога не успявах да свикна на съвършенството му.
-Хей, заек.-с усмивка той разтвори ръцете си, в които държеше бутилка вино и два букета-единия с рози, а другия с амарилис, точно както му бях казал. Не изглеждаше сякаш Те имаше особена трудност в това да ги носи, затова веднага го прегърнах силно.
-Моля те не ми казвай, че си взел от двата вида цветя за майка ми... -прегръщайки го през кръста, подпрях глава на рамото му и се засмях.
-Розите са за теб, Куки! Все пак не мога да подаря на майка ти цветя, символ на дълбоката и интимна любов, нали така?
-Ох, бе Те.-преди да се отдръпна от него и да взема букета с рози от ръцете му, целунах врата му, след което забелязах, че нашите стояха до вратата и вероятно ни бяха наблюдавали.-Ами... мамо, тате, това е Техюнг.
-Приятно ми е да се запознаем, господин и госпожо Джеон!-след като се поклони леко, той подаде букета на майка ми.- Предположих, че жената, отгледала такъв прекрасен син, би била също толкова уникална, затова опитах да избера цветя, притежаващи същата черта. -чаровната му усмивка не напусна лицето му, а аз едва се сдържах да не спомена таванската котка, правеща компания на негова лъжлива милост...-Господин Джеон, не знаех дали обичате вината, но, тъй като не исках да идвам само с букет, се доверих на мой близък приятел, който си има понятие от вина и се надявям да ви се хареса това френско вино от шейсет и първа година.
Щом Те довърши изречението си, баща ми направи учудена гримаса. Аз самият не разбирах много от вина, ала знаех от мама, че при татко било обратното. Много негови познати и приятели притежавали винарни, което го накарало да се позаинтересува от тази напитка и постепенно бил станал нещо като експерт, даже ходел да дегустира различни вина.
-На колко казваш, че си? -попита го той, все още учуден.
-Двадесет и три, господине.
-Моля те казвай ми просто Сонгхо и нека не стоим отвън, вечерята ще изстине! -баща ми подкани Те да влезе, а аз и майка ми стояхме като вцепенени. Тъй като, татко знаеше, че съм хомосексуален, винаги е бил студен и груб към дори приятелите ми, а сега... сега искаше гаджето ми да го нарича по име, та той си го канеше в къщата с отворени обятия! Честно... щях да излъжа, ако кажех, че Техюнг не бе изключителен във всяко едно отношение, а и той от своя страна не пропускаше възможност да го покаже...
