Техюнг: Кукиии~ Тук ли сии~?
Техюнг: Кукииии
Техюнг: КУКИ
Джънгкук: КАЖИ
Техюнг: Тук сии*~*:D
Джънгкук: Мхмм
Техюнг: Какво правиш?
Джънгкук: Чакам да дойде време за голямото междучасие, а ти?
Техюнг: Амии току що станах
Техюнг: Днес съм в почивка*~*
Джънгкук: От работа?
Техюнг: Дап~~
Джънгкук: А то ти какво работиш?
Техюнг: А нищо особено.. Нормална работа
Джънгкук: Е каква работа :D
След като изпратих това, му отне около 5 минутки да отговори. Явно не обичаше да споменава за работата си.
Техюнг: Ами няма особено значение, Куки.
Джънгкук: Извинявай, че питах, но, ако се занимаваш с нещо незаконно, не ми пиши вече.. ;-;
Техюнг: Не бее.. Работата ми не е незаконна, но нека да сменим темата.
Джънгкук: Ох слава богуу, и амии как си днес?
Техюнг: Не можа ли да измислиш нещо по-добро? :D
Джънгкук: Абе яяя...
Джънгкук: Радвай се, че изобщо си направих труда да мисля нещо!
Техюнг: Спокойно радвам се, но и реакцията ти беше сладка :D
Джънгкук: В смисъл? :|
Техюнг: Нищоо
В същия миг звънецът би и осъзнах, че трябваше да занеса якето на Джимин.
Джънгкук: Ох айде аз ще те оставям
Техюнг: Защоо :')
Джънгкук: Трябва да занеса якето на един приятел
Техюнг: Ох.. ще ми липсваш :')
От това негово съобщение усетих как ритъмът на сърцето ми се ускори с един удар повече, а бузите си усещах с една идея по-топли.
Прибрах телефона си в джоба на дънкито си, като взех грижливо прибраното яке на Чим от своята раница. Не знам защо, но леко бързах докато ходех и до няколко минутки бях пред вратата на стаята на Джимин. Отваряйки , леко подадох глава през вратата, за да видя, дали в стаята имаше някого. На един от чиновете беше седнал той. Усмихнат нежно Джимин се бе загледал в екрана на телефона си, а аз тихо влязох в стаята и се приближих до чина му.
-Джимин. -продумах, изваждайки го от хипнозата на телефона му.
-М? А хей Джънгкук. -той го заключи и остави настрана.
-Нося ти якето.-усмихнах се и му го подадох.
-Мерси. -той също се усмихна, но след това настана тишина.
Нещо вътре в мен ми казваше да направя нещо и да не седя като пън, нещо в мен ми казваше да го целуна и да укротя биещото си сърце.
Леко се наведох към лицето му, притваряйки очи. Можех да усетя дишането му, а сърцето ми вместо да се укроти заби по-бързо. Исках тази целувка повече от всичко, желаех да опитам от сладките устни на Джимин още веднъж, но... точно когато бях на път да го целуна, той отдръпна глава и продума.
-Мерси за якето, Кук, аз ще отида да хапна нещо, че огладнях. -каза и без дори да ме поглежда излезе от стаята.
Направих ли нещо... Внезапно изпитах чувство на паника и извадих телефона си.
Джънгкук: Те, имам нужда от съвет
Техюнг: Казвай
Техюнг: Слушам те
Усещах как чувство на болка ме обземаше, а в гърдите ми се бе настанила силна болка..
Джънгкук: Не знам как да обясня...
Техюнг: Опитай Куки
Джънгкук: Наистина не мога...
Техюнг: А можеш ли да говориш?
Джънгкук: Да говоря?
Техюнг: Ще ти звънна
Техюнг: Искам само да вдигнеш
-------------------
Хейй
Ох покрай цялата олелия в училище най-сетне намерих време да напиша глава на нещо, която се надявам да ви е харесала~
Също само на мен ли ми стана леко мъчно за Куки? :')
Извинявам се, ако съм допуснала грешки ии
Чао за сега~
VOUS LISEZ
texting with a porn star ||vkook
Fanfiction"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а т...
