texting with a porn star ||vkook

/00:00 a.m/

-Джимин, къде, по дяволите ме водиш?! -момчето, макар и пияно, бе хванало ръката ми с изключителна силна. Опитите да се отръпна вече ми бяха дошли до гуша и извиках ,карайки го да спре.

Бе денят на бала. Всички се забавляваха, пиеха и танцуваха, радваха се, че завършиха, но не можех да кажа същото и за себе си. От два дни не се бях чувал с Техюнг и телефонът му бе изключен, което ме тревожеше ужасно много... През главата ми минаха какви ли не сценарии, всеки по-лош от предишните. Боях се. Можеше да е катастрофирал, да е в болница или най-лошото... Хосок и Джимин ме уверяваха, че най-вероятно е забравил да си зареди телефона или пък е нямал зарядно. Исках да им вярвам, надявах се да са прави, но вътрешно очаквах да чуя по новините неща от сорта на "Младеж на име Ким Техюнг е починал на място при пътно произшествие. Екипите на са могли да...".

-Просто се успокой, Кук! Може да съм пиян до козирката, може да не успях да спася Хосок от онази двулика химера, но съм достатъчно трезвен, че да те накарам да се стегнеш! Пък и ти си пийна! -засмя се той.- Забрави глупавите си опасения за Техюнг и ела да вземем нещо от стаята. -Джимин отново започна да крачи тромаво напред като от време на време се смееше.

-Какво ще взимаш от стаята? -попитах, ходейки след него.

-Казвам ти, Кукстър, ще убия химерата! -въодушевено той изпъна ръка нагоре. Само от това той успя да залитне и бързо го хванах. -Ти ли ще си моят принц на бял кон? -Джимин се облегна на рамото ми и вече аз бях този, който започна да го влачи по коридорите.

-Гнусен си...

Пред очите ми се замайваше, Чернокоското бе тежък и едва успявах да се задържа на крака, но вече успявах да видя номера на стаята ни, което ми вдъхваше увереност да продължа да мъкна тежкия си приятел...

-Напред към кулата, принце! -развика се той, а викът му, както обикновено предизвика болка в тъпанчетата ми...

-Извикай още веднъж и си долу... -както го носех, го погледнах заплашително, а глупакът само се засмя.

Няколко крачки по-късно вече бяхме пред вратата. Внимателно пуснах Джимин, чакайки да извади ключовете за стаята ни. Отне му известно време да се сети в кой от двата му джоба бяха, но поне ги откри и отключи. Разтваряйки широко вратата, той ми направи път да мина и се поклони. Явно този алкохол наистина му бе дошъл в повечко, но не исках да си създавам проблеми с "рицаря" и влязох в стаята, веднага след което чувайки бурен смях зад себе си.