Your love saved me . Let me returd the favour .

Преумора

* Гледна точка на Бела *

Аз и Сехун преместихме момчето във ВИП стаята . Отидохме да погледнем другите пациенти и директорът на болницата дойде. 

- Бела искам да поговорим . Трябва да оставиш пациентите си и да се грижиш само за господин Джеон . Попитах родителите му дали искат определена сестра и те казаха твоето име.

- Господине как така да оставя пациентите си ,аз съм главната сестра тук . Не мога да го направя нека Сехун се погрижи за господин Джеон .

- Съжалявам Бела , но се налага , те са важно семейство за нашата болница . Ще прехвърлим пациентите ти на Сехун . А сега се връщай на работа .

Поклоних се , а той излезе. Добре поне ще ми е по-леко . Знаех се да проверявам показателите на господин Джеон , но изведнъж системите започнаха да пискат , защото сърдечните удари намаляват . Бързо натиснах копчето за спешни случаи и се заех да правя сърдечен масаж .

- 1,2,3,...14,15
- Хайде де  Джънгкук.

През вратата влезе Баек , задъхано се приближи към леглото .

- Баек бързо !!

- Бела отдръпни се, аз ще се погрижа .

Изправих се и прехвърлих работата на Баек . Само че ударите продължаваха да падат .Видях как Баек се изморява и намалява бързината си .

- Мръдни се, аз ще поема .

Моментално се качих върху леглото .С последните си сили събрах ръцете си в юмрук и ударих мястото върху сърцето му . Нямаше какво друго да се направи.  Изведнъж всичко се нормализира.
Баек ме погледна с ококорени очи .

- Бела ти го спаси .

Отдъхнах си и слязох от леглото. Баек дойде и ме прегърна . Вратите се отвориха и Сехун се затича към мен .

- Какво стана.

- За малко щяхме да го изгубим , но Бела го спаси .

- Еха Бела страхотно. Аз се обадих на родителите и приятелката му , но тя каза , че е заета . Отивам да посрещна родителите .

- Добре .

Сехун излезе . Почувствах се замаяна , но сега това не е важното .

- Бела изглеждаш ми бледа , скъпа . Измори ли се ? Чакай ще ти напълня чаша вода. 

- Не , не няма проблем , трябва да посрещна господин и госпожа Джеон , не се притеснявай .

- Добре аз ще извикам директора .

- Добре върви .

Баек излезе от стаята .

- Ох Джънгкук какво да те правя? Знаеш ли , че ми изкара акъла ? Много се притесних . Какво ли ще каже майка ти . Тя е много мила жена , благодарна съм й , че ме е харесала и одобрила.  Баща ти изглежда строг , но съм сигурна , че е добър човек.  Напомня ми на моя баща , беше уникален човек , но родителите ми претърпяха катастрофа преди две години . Знаеш ли , ние нямаме голяма разлика в годините , аз съм на 20 , а ти на 21.  Защо ли ти разказвам тези неща , като до не можеш да ме чуеш ? Имам чувството , че мога да ти кажа всич ...

През вратата нахлуха семейството му.  Явно бяха разбрали какво стана , защото майка му плачеше .

- Ох Джънгкук , какво става с теб , не ни напускай. 

Жената се обърна към мен .

- Бела благодарна съм ти . Искам когато го изпишат от тук , да дойдеш и да се грижиш за него у дома ни .

Зениците ми се разшириха .

- Госпожо Джеон , аз ...

- Не приемам "не" за отговор , вече съм говорила и с директора . Само на теб имам доверие.

Изведнъж ми причерня и не помня какво стана .

Събудих се в стаята за почивка.  Баек стоеше на стола до леглото и държеше ръката ми .

- Бела как си ?

- Какво стана ?

- Припадна от преумора , не спа добре тази вечер заради мен .

- Баек стига глупости . Това беше най-хубавия ден в живота ми , след катастрофата на родителите ми .

Съжалявам , ако главата е кратка , но може и утре да пиша , ако не ме мързи 😂.