След операцията с Баек излязохме при семейството на пациента . Обяснихме , че се постарахме да го стабилизираме , но нищо не е сигурно в неговия случай . Жената плачеше , а малкото момченце я държеше за края на блузата . Наблюдаваше как майка му плаче . Момчето дръпна блузата й , за да го погледне .
- Мамо , не плачи , тате е добре .
Клекнах до момчето и го погалих по главата .
- Много си смел , какъв искаш да станеш ?
- Ако спасите баща ми , ще стана лекар .
Баек - Тогава ще направим всичко възможно , за да го спасим .
...
- Прибрах се . Куки тук ли си ?
Отворих вратата на стаята му , но него го нямаше . Приближих се до леглото му и видях телефон . Завъртях се да си отида в стаята . Натиснах дръжката на бравата , но телефона звънна . Обърнах се . С бавни крачки се върнах и взех устройството в ръката си . Плъзнах пръста си по екрана върху зелената слушалка и го доближих до ухото си .
- Ало .
- Търся госпожица Бела .
- Амм , на телефона .
- Туко що спечелихте екскурзия до Карибите , заедно с вашето перфектно гадже Джънгкук .
- Какво ?
Вратата на стаята рязко се отвори с гръм и трясък . От там влезе Куки облечен с риза и къси панталони . В ръцете си държеше два куфара .
- Бела заминаваме .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Пак ли сънувам ?
- Не сънуваш , събрах багажа ти , преоблечи се . Между другото купих ти бански , защото не ми харесаха твойте .
- Куки цял ден ли правиш това и защо ти не ми каза , а някаква си лелка ?
- Еми не знаех как да ти кажа и да , цял ден се занимавам . Оправяй се , ще те изчакам долу , че имам да свалям куфари .
