Рехабилитация 😫😫

255 20 0
                                    

Преди да заспя майка ми влезе .

- Сине как се чувстваш , изглеждаш ми много по-добре . Ох ако знаеш колко грижи положи Бела за теб. Момичето не спа с дни , за да те лекува. Трябва да й се отблагодарим . Аз я назначих за лична сестра на семейството  , но ти трябва да направиш нещо .

- Добре мамо , ще помисля по въпроса .

- Айде лягай , да си починеш . Лека нощ .

- Лека .

.....
Събудих се в стаята си и станах в седнало положение . Прислужницата дойде и ми донесе храна . Леле имаше толкова различни неща , с кое да започна ? Прислужницата се поклони и излезе . Намазах една филия с шоколад и тъкмо да отхапя , когато Бела влезе . 

- Джънгкук време е за рехабилитация .

- Ама аз не съм закусвал .

- Няма време . Ставай бързо .

Дойде , махна подноса и дръпна дюшека като аз се озовах на земята .

-Ауууч , защо по-дяволите го направи като претърпях катастрофа . Оххххх боли ме .

- Добре ли си , съжалявам не исках да те бутна на земята .

- Но в това няма смисъл . Първо ме буташ , а после казваш , че не си искала да го направиш . Ох жени , иди ги разбери .

- Хайде обличай се и да тръгваме .

- Добре , добре . Ставам .

Тя излезе от стаята . Станах и се оправих . Видях подноса с храната до леглото ми и си взех филийката . Поне няма да съм гладен .
Слязох долу , а тя ме чакаше на стълбите . Беше махнала престилката и сега се виждаше фигурата й . Еха . Само това ще кажа .

- Хайде по-бързо . Записах ти час при един стажант , но е доста добър .

Хвана ме за ръката и ме заведе до колата . Тръгнах да сядам на шофьорското място , но тя ме цапардоса по главата .

- Ти луд ли си ? Къде си тръгнал да сядаш ? Аз ще карам .

- Но това е моята кола .

- Шшшшт . Сядай и си сложи колана .

Направих това, което ми каза и след 20 минути бяхме пред болницата . Ох това място как го мразя .
Заключи колата и сложи ключовете в чантата си . Имах чувството , че ми е майка . Качихме се на втория етаж и тя се заговори с някакво момче . Не ми изглеждаше по-голям от мен .

- Сехун , това е Джънгкук , за когото ти говорех . Сега ви оставям , ще отида да си взема кафе и идвам .

- Добре.

- Хайде да започваме .

През цялото време правихме някакви упражнения , от който много ме болеше . Накрая просто седнах на пода .

- Не мога повече .

- Има напредък , поне няма да си схванат .

- Поне това , къде отиде Бела , какво стана с това момиче .

- Ооо някой се притесни.

- Няма такова нещо , просто питам , нали каза , че отивала само да си вземе кафе .

- Оплака ми се , че не е спала . Може да е в стаята за почивка .

Вратата се отвори и от там се показа Бела , НО КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТЯ БЕШЕ ЦЯЛАТА В КРЪВ !

- Господи Бела какво се е случило .

Подпрях се на стола и станах . Отидох до нея и я прегърнах .

- Джънгкук какво ти става . Нищо ми няма просто имаше спешен случай , а нямаше свободни сестри . Може да не работя вече тук , но помогнах .

Отдръпнах се от нея и .....

Следва продължение ....

Your love saved me . Let me returd the favour . Donde viven las historias. Descúbrelo ahora